Tashev

Анатомията на един епизод на House M.D.

2012-01-21T21:49:00.000+02:00

След досегашното ми запознанство с въпросния сериал - демек 15 епизода има-няма, забелязах че всеки епизод се реализира по доста еднотипен начин. Не че при другите сериали е много по-различно, но при този се набива на очи. Та... като цяло епизодите се свеждат до:

Първата сцена - нищонеподозиращият пациент върши всекидневна си работа, и изведнъж почва да се:

гърчи
кашля кръв
тупва се на земята кат' зряла круша

Шапката - ненатрапчива, супер приятна всъщност. Музиката ме успокоява. Ще си намеря трака определено
Втора сцена - пациента лежи на легло, а всички от екипа на Хаус обсъждат клиничната му картина, която наподобява късен Пикасо с наченки на Микеланджело и цялата банда на Костенурките нинджа. Пациента говори, здрав е кат' бик
Трета сцена - Хаус пристига на работа и екипът му го запознава с пациента, който най-вероятно е лепнал всички възможни болести известни на човека. Екипът в продължение на 10 минути изброява медицински термини, след което идва лаконичното и редовно за Хаус: "Тоя нèма да го бъде!", а понякога разнообразява с: "А, настинка!"
Четвърта сцена - пациента се влошава изведнъж. Почва пак да повръща кръв, гърчи се и се пеняви като кифла с "черен джиБ с предимство", разсипва си червата на пода, някой минава и му ги сгриба обратно. А междувременно Хаус преглежда поредния пациент - бъзик. Това за да се разведри обстановката във филма и да не гледаме само кървища и черва, и да слушаме болести, които звучат като на древнокитайски с примеси на родопски диалект и изговорени от човек с дислексия
Пета сцена - Хаус се заинтригува, заема се със случая. Междувременно пациентът е едва жив, а звуците на кардиографа, към който е вързан, приличат на .MID файл с най-новата песен на Анелия
Шеста сцена - Хаус намира лек за всички 532 болести, от които страда пациентът му, докато е белил картофи в западна Камбоджа. Оказва се, че преди 40 години баба му е била на бригада в Бобов дол, където е лепнала сифилис, но също така е развила и афинитет към определен сорт самоковски компири. В резултат тялото на пациента е изградило антитела, и при допир с какъвто и да е друг сорт картофи тялото му се опитва да имплодира. Лекът към всички тия гадости се състои в редовното приемане на витамин C
Седма сцена - всички са доволни, Хаус е с походка "Like a boss", спира се пред стъклена преграда, често на собствения си кабинет и провежда я поучителен монолог, я диалог с някой от каста на филма с презумцията да го накара да се самоубие
Почват да течат "буквите", а зрителите вече са се самодиагностицирали със всички 892 болести споменати в епизода и още плюс-минус 4-5, само щото звучат като нещо за ядене

Като за финал: поуката от всичко това е, че викодимът е като дражета тик-так - яко е на вкус и се ма'а с повод и без повод.

Радиото

2011-10-24T04:11:00.000+03:00

Рядко си пускам радио, но тая вечер си пуснах. Няма да правя реклама на радиото, но пък музиката там ми понася и за това обикновено слушам него.
Не знам дали съм само аз, но асоциирам определени парчета с период във времето. Било то просто случка, събитие или цял месец да речем.
За гадост или не, по въпросното радио, точно когато почна stream-ът, хванах началото на парче, което ме върна 3 години назад. Лятото на 2008г. Точно тогава, когато всичко започна. Всичко, което не знам дали щях да започна, ако знаех как ще свърши. Онова, което започна като "дай да пробваме, пък каквото стане". Там на плажа, там до реката. Помниш ли? :)
Грешка или не, тия 3 години се оказаха повратни в живота ми. Колкото и кофти да е положението сега, колкото и отвратително да се чувствам, не съжалявам за нито миг. Нито за времето, през което се смеехме заедно с компанията. Нито за моментите, когато съм се държал като пълен кретен и за това сме се карали до 3 часа през нощта, само и само за да ти се обадя на другия ден веднага следкато си отворя очите и да си говорим сякаш нищо не е било. Нито когато седяхме в кафето и ме попита на колко ще се оженим, а после ми се разсърди като ти казах. Не съжалявам и за оня път, когато ти подарих онова плюшено мече, а в очите ти можех да видя радостта на малко дете. Нито за моментите когато не съществуваше никой друг освен ние двамата, когато светът бяхме само аз и ти и не ни пукаше за никой и нищо.
Когато определен човек те кара да се промениш коренно, да преосмислиш какво си и накъде си тръгнал, по твое желание или не, се привързваш към него. Друг е въпросът дали накрая тая промяна изобщо се забелязва и оценява от човека, който те е накарал да се промениш.
Да - не съжалявам за нищо. Надявам се и ти да не съжаляваш. Благодаря ти за всичко, беше красиво!

П.П. Знам колко мразиш тая песен, и все пак...

За Vivo

2011-04-25T17:30:00.002+03:00

Не знам до каква степен Vivo е известен у нас. Поне в моето обкръжение много малко хора са чували за него. За това и гледам да им отварям очите - за Vivo, за Twitter, за GetGlue, Last.fm, Foursquare - ей такива наркотиченца. Признавам си, не съм от най-активните потребители на Vivo(в сравнение с активността ми в другите сайтове, иначе май съм един от най-активните там :) ). Или поне не до сега. Оказа се обаче, че Vivo работи по-добре на телефона ми(специално за geotagging-а, дори и понякога да ме изкарва на майната си... добре де - Севлиево). Ползвам повече световната версия на Vivo - Foursquare, главно заради повечето потребители и приятели. Иначе като заведения и места, специално за България, Vivo да има значително предимство. Абе с две думи - на кръстопът съм! За това напоследък и активността ми във Vivo се увеличи. Логика, my friend...
Като за начало нека започнем с това какво всъщност е Vivo. Vivo е единствения по рода си сайт за България, с който можете да споделите местоположението си. В системата на сайта има места - от луксозни ресторанти до малки провинциални кръчмички. Когато сте в дадено заведение можете да уведомите всичките си приятели къде се намирате, а ако приятелите ви нямат Vivo акаунт - можете да пингнете някоя от по-разпространените социални мрежи - Twitter и Facebook за сега. За да "посетите"(разбирайте "да се означите") на дадено място, най-често се ползват мобилни устройства. А за да не ви се налага да пишете всеки път, когато сте в заведение името му, GPS-а на телефона ви ви предлага места, които са в близост до местоположението ви. И все пак винаги можете да изпишете името на мястото, където се намирате.
Като цяло съм възхитен от екипа на Vivo! Ентусиазирани хора, постоянни в това което правят. Лично не ги познавам - само от социалните мрежи(доколкото може да опознаеш някой там). Просто ме радва факта, че са се захванали с нещо подобно, пък да не говорим че си вършат работата както трябва. Кеф ти система, кеф ти поддръжка, кеф ти маркетинг(или това, с което Силви се занимава, тя ще каже...).

Не съм първия, който пише за услугата. Просто не бързах да давам мнение, но сега, след толкова време прекарано там, 1-2 разговорчета с не-знам-кой-от-екипа(извини ме, моля те!), но мисля че е Фипо, разбрах че наистина хората са се хванали сериозно с това, което правят. Първото нещо за което алармирах беше, че едно място се добави 2 пъти в системата като едно и също. В рамките на 3 часа(като броим и това, че беше не толкова удобно време от денонощието) проблема беше отстранен. Друг случай - съвсем скоро добавих място от телефона си, но уви - с грешен адрес. Какво да правя - телефонът отказва да geotag-ва понякога и това си е. Докато се прибрах и пуснах компютъра да пусна едно мейлче към поддръжката на сайта, адреса на заведението вече беше оправен! Nice, ah? :)
Няколко от причините, заради които Vivo не се разраства така ударно както очаквах, е първо - хората в България не са толкова отворени към този вид общуване. Те едвам се отвориха за Facebook и сега не можеш ги изкара от там... Време е вече да се отворят и за такъв вид споделяния, какъвто Vivo предлага. Второто нещо е, че българинът все още навлиза чисто технологично в тази област. Сравнително малко хора ползват смартфони, с които може да се ползва услугата. Все пак не можеш се чекна(жаргон за "посети заведение") от Nokia с фенерче... Трето - колкото и да се опитваме да разпространим информация за Vivo, пак си оставаме определен кръг хора, които си говорим за това. Още по-малко сме тези, които го ползваме активно. Ако потръгне идеята за това, заведенията да имат специални оферти за редовни посетители, мисля че сайтът ще придобие значително повече популярност.
Мога само да пожелая още много успехи на екипа на Vivo и да продължават в същия дух! :)

Понеделник е

2011-04-18T21:34:00.003+03:00

3,14159265...

2011-03-22T16:26:00.004+02:00

Матаматика. Гадост за много хора. За някои приключва със средното им образование, за други не точно.
Не, не съм от онези леко странни хора, за които тя е нещо "яко", но не съм от хората, които само при мисълта за нея им иде да си изповръщат карантиите. И това не защото ми харесва, а защото осъзнавам важността и.
Нещото, което най-много ме дразни в цялата работа с математиката е, че се опитва да канализира мисленето. Вярно, в правилната посока. Вярно, развива логическото мислене, но всичко задаващо граници много често не е cool.
Ама ние сме си виновни! Опитваме се да си обясним всичко по начин, който разбираме. А понякога нещато просто не са толково прости. Или просто не са предвидени да се разбират от нас... Най-простото обяснение са едни от най-важните числа в математиката - Пи, неперовото число. Безкрайни, ирационални дроби. Никой не може да ги изчисли, а цялата съвременна математика се базира на тези числа. И защо следкато са толкова важни са безкрайни, неизчислими, а не са някакви точни числа? Никой математик, с който съм говорил не може да ми обясни. И да - "математиката е точна наука". :)
Наивни сме. Наивни сме с това, че винаги се опитваме да си обясним всичко. С това, че не се примиряваме, че някои неща просто не са създадени да се разбират.
Но... да. Явно освен да бъде много важна, тя се явява и средство, с което хората се успокояват, че разбират нещата, че владеят положението. Аз обаче не разбирам много от математика...

Секс по много, секс за всички с парички

2010-12-22T21:57:00.003+02:00

Студентски град - съвременния Содом. И Гомор. И каквото може по-лошо. Свърталище на чалга и платен секс. Да, тук в столицата, в най-близката кръчма се лее бесна чалга. Първо/второ и третокурснички се навъртат около костюмирани чичковци. Ония чичковци с лъскавите BMW-та и Мерцедеси. С пачките. С твоите парите!
Да, народе! Избираш ония, които ще чукат дъщерите ти когато ги пратиш да вземат "вишо" в Студентския град. Избирате бащите на злощастните си внучета. На малките копеленца, които след време ще станат още по-големи лекета дори и от тлъстите си и щастливи бащи.
Въртят се студентките, хубави, но опорочени създания, готови да дадат и направят всичко, само и само да бъдат от псевдоелита. Да избягат от мизерията. Днес ще направи свирка на един, утре ще даде гъз на друг - лесно е.
И отново не се е прибирала вкъщи цяла нощ. Пак са я чукали на задната седалка на S-класа. А на сутринта, немощен дядо бута количката с невръстно детенце вътре. И съжалява. Внучката му заслужаваше по-добро, но... уви! Това е Студентски град. Това е България. Ти избра и позволи това да се случи.
___________________________________________________________________
Породено от гледката, на която се натъквам всяка вечер, прибирайки се от училище.

Хайде пак в първи клас

2010-08-25T17:20:00.000+03:00

Е, не буквално, но все пак... Забелязавам, че бъдещите студенти, които се подвизават в интернет средите(пък и не само) очакват с някаква еуфория започването на семестъра. Добре де, еуфория е пресилено, но все пак се забелязват някакви чувства на нетърпение и екстаз. Аз не че правя голямо изключение. На мен също ми е интересно какво следва.
Важното тук е, че от първи клас не сме мръднали особено(без да се обиждате, с най-добър замисъл го пиша това :) ). Спомняте ли си точно преди 12 години какви чувства изпитвахте от това, че ще сте ученик? Чувствахме се големи и можещи, но най-вече ни беше интересно какво следва след детската градина. Е сега същата работа, но вече сме малко по-зрели. Хъх!
И докато това хубаво чувство, че съм ученик продължи приблизително година, то хубавото чувство, че ще съм студен не вярвам да продължи повече от 2-3 дни. Просто старата песен, изпята в нова зала, на нов глас. Без акомпанимент. :)

Времената се менят. Хората също. Шарани ще има винаги.

2010-08-18T13:05:00.000+03:00

Винаги съм се удивлявал на човешката глупост. Оказва се, че наистина е безгранична. Може би Айнщайн е бил прав? За човешката глупост, за вселената - не знам.
Реших да си пусна БНТ, Бог знае защо(а може би и той не знае?) и що да видя - умрял най-големият шаран в света! "Ужас" крещи вътрешният ми Аз. 2012 е пренасрочен за днес.
Най-фрапиращо е обаче, че рибари и "фенове" събират пари за погребението(!!!) на въпросния шаран. И ще траурна церемония. Пак за рибата.
Все още ли има хора, които мислят че човека е най-интелигентното създание населяващо Земята?
Времената се менят. Хората също. Шарани ще има винаги.

Тук можете да видите репортажа на БНТ.

Полиция ли бе - да я опишеш

2010-07-08T15:40:00.007+03:00

"Полиция ли бе – да я опишеш?

Полиция ли бе – да я разровиш?

Разровиш ли я – ще мирише

и ще горчи като отрова."

Една активна седмица

2010-06-01T15:31:00.002+03:00

Да се похваля - ЖИВ СЪМ! След краткото лирическо отклонение да пристъпя към същината... Мина една доста натоварена(донякъде), невероятна седмица. Кратко резюме:

24.05 - бал - събиране с роднини; събиране в училище; път(около 200км) до Банско
25.05 - лека реанимация в хотелската стая; сауна; басейн; сауна; басейн; вечеря и пиене в лоша механа, която ще антирекламирам в друг пост
26.05 - ранно ставане(7:30); път(около 220км) до Солун(ок де, Тесалоники... от мен да мине); 2 часа скучна и глупава разходка там; път до вкъщи(330км)
27.05 - ставане в 6:30; пътуване(420км) до Варна
28.05 - ранно ставане; представяне на олимпиадата по ИТ; завършване на вечерта със солидно количество бира и цаца(FTW!)
29.05 - закриване на олимпиадата по ИТ; път(отново 420км) до вкъщи
30.05 - път(3км :) ) за да си купя захранване за иначе толкова-навреме-изгорялото ми захранване на PC-то

Та като съберем... получават ми се около 1600км за седмица. Въпреки това си прекарах супер. Казвам "въпреки", защото не съм човек, който обича да пътува, но май ще стана! Премина една незабравима седмица изпълнена с много преживявания, емоции и нови запознанства. :)

Стрeс... или нe чак толкова

2010-05-13T23:46:00.003+03:00

Странно e, но можe би при мeн настъпи онзи момeнт, в който от прeкалeно много стрес спира да ти пука за каквото и да e. Утрe ми прeдстoи матура по БEЛ и въпрeки това съм прeкалeно(плашeщо) спокоeн. Нe чe съм супeр подготвeн(дажe и наполовина нe съм), но просто нe ми пукa, а това e eдин от най-важнитe ми изпити. На изпита 100% щe сe стрeсирам и щe оплeскам всичко. E опрeдeлeно разнитe ми eмоции нe са наясно кога да настъпват...

Дядо Коледа е ....

2010-03-29T18:32:00.001+03:00

Какво е Дядо Коледа? Той вече не е това, което си мислите! Ето какво твърди чичо ви google по темата:

Тук можем да видим още, че дядо Йоцо гледа и анализ. Какви ми ти железници и т.н. ...

Едно време, преди години ...

2010-02-28T00:21:00.002+02:00

Едно време, преди години(има-няма 10-12) - средата на деведесетте, бях още малко невръстно лапе. Имам смътни спомени, не мога да обясня защо смътни, но поне винаги ще останат в съзнанието ми онези горещи летни дни и прохладни вечери на двора, на улицата пред къщата или на близкия импровизиран селски "стадион". Онези дни, когато ядяхме филии с домашна лютеница, с шарена сол или с масло и домашен конфитюр, а не чипсове, снаксове и вафли... Времената бяха други - като че ли по-цветни, по-спокойни, по-небрежни.

Може би това е и от възрастта, но определено тези дни ми липсват. Липсват ми и игрите на двора, липсват ми "мачовете", когато се събирахме децата от цялото село и в отбор бяхме по 30. Играехме докато се стъмни, а като се стъмнеше се премествахме под уличната лампа и си разказвахме какви ли не истории, а през това време родителите ни ни търсеха по под дърво и камък по цялото село, защото мобилни телефони тогава имаха един определен тесен кръг от хора.
Основно обаче, се подвизавахме по двора на къщата ни - аз и братовчед ми. Той е една година по-голям от мен, но бяхме заедно 24/7. Никога няма да забравя гонениците по двора и играта на криеница. Обелените колена и лакти бяха нещо нормално и никой не им обръщаше внимание. Често вечер се прибирахме със скъсани тениски или панталонки, защото катеренето по черешата, ябълката или скелето на лозето неизбежно бе съпроводено от съсипване на въпросните дрехи.
Привечер нещата се успокояваха. Сядахме на пейката под черешата и седяхме там с часове - обсъждахме какво ще правим на следващия ден, въпреки че всеки ден правехме що-годе едно и също. Разказвахме си истории, играехме карти, шах или "Не се сърди човече". Най-често обаче, баба ни сядаше с нас и ни разказваше за времената, когато тя била на нашите години, как са построили къщата ни, за нейните майка и баща, за моя баща или просто някакви истории.
Това общо взето се повтаряше по цяло лято и така премина детството ми. Липсват ми онези безгрижни дни изпълнени с игри и радост, онези дни когато светът изглеждаше толкова обещаващ, толкова прост и толкова розов. Липсват ми онези времена и определено бих дал всичко, за да се върна там поне за миг. Поне за миг ...

Написано по покана на Борислав Борисов. Извинявам се за "малкото" закъснение! :)

Какво е смартфон/smartphone?

2009-12-19T00:09:00.007+02:00

Да започнем с това, че никой до сега не може да даде определение що е то смартфон(англ. smartphone - умен телефон). Преди време разликите бяха видими, но постепенно тази граница се разми. Сега ще се опитам да споделя мнението си за това, що е смартфон. Има три(за мен) неща, които определят дали един телефон е умен или не:

Операционна система
Наличен софтуер
Допълнителни възможностти и функции

Телефон с операционна система е доста грешно понятие. Всъщност телефон с ОС е всеки телефон! Всеки по-модерен, че даже и не чак толкова има операционна система.

Всеки, който е малко по-компетентен в IT сферата, ще ви обясни защо - многото компоненти имат нужда от софтуер, който да спомага за съвместната им работа, а мобилния телефон не е нищо повече от множество приемници/предаватели, малко памет и два-три основни процесора(зависи от хардуерната платформа) струпани в елегантна сапунерка :-) . И така, оказа се, че всъщност телефон с операционна система не е смартфон, а просто какъвто и да е телефон. Все пак обаче смартфоните се отличават със своята ОС. Какво имам в предвид ... всеки който се занимава с мобилни телефони е чувал за ОС-и като OS X iPhone, Symbian S60/UIQ, Paml webOS, Android, Blackberry OS, Windows mobile и т.н. Всеки по-известен смартфон има една от тези ОС-и. Какво обаче отличава тези ОС от останалите? Списък е огромен, но ще се спра на няколко основни неща ...

Първото нещо е наличния софтуер. Факт е, че например за OS X iPhone има хиляди приложения. Точна това отличава и тези операционни системи от останалите. Докато ОС на обикновенните телефони работят главно с приложения написани на Java, то гореизброените ОС-и работят не само с приложения писани на този език. iPhone например изобщо не работи с приложения писани на Java, a разработчиците ползват разработен от Apple SDK, който им ползволява много по-голяма свобода на действията. Точно това усъвршенстване на приложенията отличава смартфона от обикновенния телефон. За всички гореизброени ОС има тонове налични приложения с много повече функционалност от което и да е приложения писано на Java. С инсталирането на тези приложения разширявате функциите на телефона си, като това е един от основните преимущества на смартфоните. Да вземем телефон работещ под Android операционна система. С едно приложние можете да превърнете телефона си например в нивелир или GPS устройство, докато при повечето обикновенни телефони това е просто невъзможно. Това се дължи на операционната система. Така се получава и объркването - телефони с ОС и такива без ОС. Просто хората използват термина телефон без ОС, като имат в предвид телефон без гореизброените ОС - телефони които са ограничени възможностти в сравнение с смартфоните.

Другото нещо което считам за фактор са допълнителните възможности и функции. В този фактор обединявам доста неща, които всъщност е глупаво да се обединят под едно общо име. Тези допълнителни възможности и функции са софтуерни такива и хардуерни. Да вземем например ротацията на телефона според пространственото му разположение. Това съчетава както софтуер така и хардуер. Акселометърът е хардуерния компонент отговарящ за определянето на телефона в пространството, а софтуера ползва данните пратени от акселометъра за да завърти екрана автоматично, така че да не се налага потребителя сам да рови по настройките. Неща като сензор за близост, който определя колко близо апаратът е до нещо-си, или сензор за светлина, който определя нивото на осветеност и контролира яркостта също са примери за такива дребни, но същевременно много важни функции на един смартфон. Напълно хардуерни възможностти са например бутоните - контрол на плейър, бутон за камерата и т.н., които дори повечето несмартфони вече имат. Наличието на WI-FI и GPS предаватели и приемници, touchscreen дисплеи вече са стандарти за смартфоните, но са много важни компоненти, отличаващи смартфона от обикновенния телефон, въпреки че все повече и повече несмартфони имат някои от тези компоненти.

Виж допълнителни софтуерните възможности и функции са присъщи понякога и само на смартфоните. Да вземем например iPhone(отново), Този смартфон има страхотно софтуерно преимущество пред съперниците си заради точно такива дребни детайли в ОС-а. Да вземем например voiceover функцията. Това е просто незаменима функция за хора, имащи проблеми със зрението. Тази функция е много важна част от ОС-а и смятам, че трябва да се интегрира във всички телефони, но за сега само смартфонът на Apple я има интегрирана в ОС-а си.

Да направя заключение ... Според мен смартфона се отличава от обикновенния GSМ апарат по няколко признака - наличието на напреднала операционна система и множество възможности и функции свързани с нея; множеството приложения роботещи под тази операционна система както и множеството възможности свързани както с хардуерната така и със софтуерната част на телефона. В крайна смета смартфонът е телефон, на който можете да инсталирате дадено приложение, което в последствие да ви помогне с нещо, за това и се нарича "умен телефон" :-)

Блогът ми стана на една годинка!

2009-12-06T17:59:00.001+02:00

Да! Скромният ми блог навърши една година. Точно днес на Никулден. За тази година блогът на Tashev не успя да направи нищо съществено, не успя да направи никакъв пробив или точно попадение с някоя публикация. Не съм от най-запалените блогъри, но поствам отвреме на време, дори и да е за пълни гпупости. Надявам се за напред да натрупам истински и верни читатели, и догодина по това време 100 уникални посещения например, да ми се струват малкo :P Честит празник на всички именяци днес, както и на всички читатели от мен, Ташев ;-)

Представяне на Националния есенен турнир "Джон Атанасов" 2/2

2009-12-04T23:55:00.035+02:00

Проектът ни

Дойде и нашият ред. Ако до тук не стре разбрали - аз и Деси участвахме с презентация на тема хардуер. По думите на един мой близък приятел, който всъщност имаше участие в проекта, това което представих на журито всъщност е доста далече от понятието "презентация". Какво всъщност представих аз? Проекта ни беше разделен на 3 основни части. Първите две части са нивата на трудност - хардуер като материал се изучава както от 5 и 7 клас, така и от 8, 9, 10 и 11 клас. За да може да се използва от двете групи ученици разделих проекта на две нива.
Третата част е тест, в който силно участие има и Ники. Точно и негово е мнението за това, че проекта ми е далеч от това, което подразбираме под "презентация". В какво обаче се изрази участието на Ники. За неговия проект ще отделя повечко време(всъщност с него не бяхме в един отбор), но тук само ще спомена, че той наистина много си поигра да направи тест, който той вкара в неk5;овия проект, но изключително любезно ми предостави системата, за което в най-скоро време ще отнесе и почерпка :-). Системата е изключително лесна за използване, както и доста интерактивна за тест. Въпросите се инклудват в един .xml файл и това е. Картинките към отделните въпроси се копират е една папка с име - съответния номер на въпроса. Абе като система е просто супер!

На пръв поглед просто леко преработихме проекта си от миналата година, който също беше на тема хардуер. Да, ама само на пръв поглед! Истината е, че преработихме много голяма част от целия проект, но запазих и много от събраната информация от миналогодишния проект. Добавихме много нови натериали, преструктурирахме съдържанието на целия проект, както и съдържанието по слайдовете и в крайна сметка получихме нещо по моето лично мение доста сполучливо. Имаме метериали за всички хардуерни компоненти - функции, описание, съставни части, мерни единици и куп подобни за всеки един компонент от компютъl8;ната система. Към почти всяка точка на даден слайд има връзка към .doc/.docx файл, в който има или допълнителна информация за даденото понятие или някакво обяснение към него. Проекта е изключителна богат на снимков материал, а текста е сведен до минимум. Абе общо взето класическа презентация, разделена на две нива, която има и включен доста интерактивен тест. Да, но това не е всичко, както обича да казва един Хорст Фукс :-) Нещото, на което изключителна много наблегнахме е навигацията. Сътворих цели три начина за навигация ... мда, все още наричам това "презентация" - Ники не се смей моля те! Първият начин е стандартния начин за навигация - чрез бутони. Във всяка добра презентация явяващата се на турнира ги има тези бутони - напред, назад и съдържание - бързо, лесно практично. Вторият ни начин за навигация е чрез "жестове". "Жестовете" всъщност не са това, което си мислите, но просто това което направих влиза в определението за "жест". С почукване на десния край на монитора се придвижвате напред в презентацията, с почукване на левия край на монитора се придвижвате назад в съдържанието на презентацията и с почукване на горния край на монитора се връщате съм съдържанието, където се намират всички засегнати теми. Хубавото на този начин на навигация е, че не се изисква абсолютно никакъв клик, просто почуквате с курсора "еди-кой си" край на монитора и сте се придвижили където сте искали. Третия начин на навигация, на който отделих най-много време, който се хареса най-много на журито и който според мен е най-удобен за ползване е навигацията чрез pop-up меню. Накратко - когато сте на даден слайд, приближавате курсора до долния край на монитора и в този момент се появява едно меню, което съдържа thumbnails на трите слайда преди и след този, на който се намирате в момента както и бутон за съдържанието. Когато излезете от пространството на менюто то се скрива. Всичко това без нито един клик. А когато намерите даден слайд, на който искате да отидете просто кликате на неговия thumbnail и сте там - още по-бързо, още по-лесно, още по-практично! Всичко описано до тук като навигация е постигнато изключително и само с ресурсите на MS Office PowerPoint! Вярно, че като работна среда PP е с доста ограничени възможносто, но мисля че успяхме да извлечем максимално много от него. С Деси(съотборничката ми) си разделихме нещата горе-долу по равно, но някои неща предпочетох да ги направя сам :-)

Другият проект, който взе първо място
Както вече споменах - човек от нашата група от Елин Пелин и мой близък приятел взе също първо място, но в другата категория - B, демек публикувани страници/сайтове в интернет. Той и съотборничката му решиха да рискуват и да пропуснат реда си, за да имат време да допълнят пропуски, информация и т.н. Е, пропуснаха реда си и се явиха последни, след всички сесии и всички участници. Аз от код не отбирам особено, но с простите ми знания, мога на кажа, че това което Ники и Ели направиха е просто невероятно! Какво всъщност направиха те? Те сътвориха от нулата един невероятно оригина
83;ен, интерактивен и много интересен сайт на тема "Първа световна война". В момента сайта не е публикуван все още, но когато бъде, ще се появи в сайдбара при "Партньори" ;-)
Не мога да опиша с точности това, което направи Ники, първо защото не съм толкова компетентен в тази област и второ, че не съм толкова запознат със самия проект. Основното което знам обаче, е че той направи една страхотна система на Flash, с която се визуализират движенията на войските и изобщо бойните действия на картата на Европа. Присъствал съм на малка част от изготването на тази карта и мога да ви уверя, че много малко хора могат да направят това, което направи г-н Василев, особено за времето с което разполагаше. Журито реши да тества Ники и му каза, че не той е писал кода за цитирам "ластиците", под което се разбираше криви на Безие свързани отново с картата в Flash. В крайна сметка журито явно разбра, че всъщност той си беше правил всичко сам. Накрая на презентирането обикновенно журито има много въпр
86;си към участниците, но учудващо, към Ники нямаха и един въпрос - той ги шашна!

Останалите от групата Елин Пелин
Общо бяхме 12 човека, в отбори от по двама - 6 проекта. Два от тези шест взеха първи места! Останалите също се представиха страхотно.

Проектът на Стефан и Боби беше сайт на тема "Размножаване и болести предавани по полов път". На мен лично сайта доста ми хареса, дизайна е семпъл и приятен, а всичко работи както се очаква. Съдържанието е пълно, но не разбрах защо журито нареди сайта по-назад в класирането. Не можах да изгледам цялата презентация на Стефан и Боби, но доколкото успях да видя всичко си беше тип-топ. Лошото е, че тях ги оценяваше журито отредено за А категория, която всъщност е категорията за самостоятелни компютърни приложения. Не зная до колко е било компетентно журито там, но предполагам, че това е повлияло силно на финалната оценка.
Проектът на Николета и Йоанна беше също изключително добър. Те участваха в моята категория - C2. Темата на техния проект беше "Египет - пътят към знанието". Като дизайн може би техния проект беше най-добрия от всички, които видях. Смея да твърдя, че поместената информация също беше доста пълна. За темата няма да коментирам, защото аз две години не можах да избера подходяща и чак на третата взех първото място. Може би най-лоша шега им изигра умората на журито. След цял ден гледане на кои глупави, кои добри презентации все пак на човек се изморява и точността на правилната му оценка намалява.
Единствената презентация, от която не можах да видя дори малка част е тази на Владо и Сашо. Всъщност тяхната презентация е PowerPoint вариант на сайта на Боби и Стефан. Виждал съм презентацията в неготов вариант и смея да твърдя, че дори тогава, тази презентация беше също наистина много добра - и откъм съдържание, и откъм дизайн.
Презентацията на Теди и Веселка беше на тема "Васил Левски". Те също участваха в моята категория - C2 и презентираха последни за сесията, както и последни изобщо в категорията. В залата бяхме останали само участниците от Елин Пелин така, че притеснението не играеше важна роля както при всички други участници. Презентацията като съдържание и снимков материал беше доста пълна, имаше много интересно направено родово дърво на Апостола, но журито имаше най-много забележки към този проект от всички проекти от групата ни от Елин Пелин. Дизайна беше леко претрупан, а flash-а който използва Теди не беше нейно "производство", което изобщо не се хареса на журито. Все пак не реагираха толкова остро, колкото към проекта, в който присъстваха архивни кадри, свалени от сайта на bTV на шоу излъчвано по телевизията.

В крайна сметка заехме доста добри места и мисля, че всички проекти изготвени от групата ни от Елин Пелин бяха доста добри. Някои шашнаха журито, други направо го удивиха! Показахме, че СОУ "Васил Левски" гр. Елин Пелин не е за подценяване :-)

Представяне на Националния есенен турнир "Джон Атанасов" 1/2

2009-12-04T23:32:00.018+02:00

Пак за този турнир ... Знам, че който и да ме чете(благодаря на всички трима човека) вече му е писнало от публикации за тоя турнир. Да, ама на мен няма да ми писне да пиша докато не си кажа всичко каквото имам! Все пак се класирах на първо място!!! Та ... хайде да започваме :-)

В началото

В петък сутринта станах в 6, ама буквално станах защото през нощта не спах изобщо. Стигнах до училището в което уча, почаках си солидно около час и малко за да се съберем всички и с любимия ми жълт училищен автобус стигнахме до Централна гара София за около 45 минути. Качихме се на автобуса за Шумен и отпътувахме.Тук няма какво по-интересно да разказвам. Около 3:30pm бяхме в гр. Шумен, накачихме се в таксита(три на брой) и се отправихме към хотел "Шумен". Интресното дойде, когато отидохме в хотел "Шумен" за да се регистрираме ...

От Елин Пелин сме, но и сме най-вече българи, та ... сещатете се - правим всичко в последния момент! В това все пак сме най-добри. С пристигането ни там разбрах, че само аз имам копиран проекта си на 3 диска и както се сещате започна едно лудо записване на дискове.

Беше вече 4:20, а регистрирането на проектите завършваше в 5:00. Отидохме да си подадем документи, дискове и т.н. на
комисията и що да видим - изненада! Документацията на проекта и диплянката трябвало бъде в 3 екземпляра. Повечето от нас или нямаха нито един или имаха само един. Сещате се и тук какво стана ... Ние с Ники се оправихме набързо - едно любезно момче от комисията по приемането на документите ни копира документациите по още два пъти, а за дипляните рискувахме и дадохме само по един екземпляр, което все още не знаем дали се е отразило на финалната оценка на журито, но предположенията ни са че не се е отразило драстично. Ръководителят ни хукна по града да преснима документациите на останалите от групата. Към 4:50 г-жа Николова беше вече в хотела и регистрирахме последния проект.
След регистрирането на проектите тръгнахме към нашия хотел. Всичко тук беше добре - бяхме миналогодишния хотела и най-вече - този който искахме :-). Хотелът се казваше Solo и е просто невероятен - добре поддържан, новичък, а обсужването просто перфектно!
Настанихме се по стаите, взехме си по душ и отидохме да хапнем. В заведението където вечеряхме обслужването също беше доста добро. Като цяло в Шумен обслужването по заведения и хотели е на високо ниво, дано не е само защото сме чужди в града ... Та, хапнахме и по стаите, кой да тества дали всичко работи, кой да си легне и да почине след тежкия ден. Сутринта бяхме събудени от рум сървиза. Беше ни донесена закуска по стаите! Като ви казвам, че е супер хотелът, не се шегувам ... !

Денят на страшния съд
Нашата група - С2 и специално нашата сесия беше от 11:00am. Бяхме станали в 8:30am така , че имахме доста време докато дойде нашият ред. Седнахме в стаята и "тренирахме" това, което щях да говоря. Деси сменяше слайдовете на презентацията за презентацията, а аз си бръщолевих глупости. Стана 10:30 и тръгнахме към училището(СОУ "Йоан Екзарх Български", за което имам особено мнение, но ще го споделя в друга статия) в което трябваше да представим проекта си. Намерихме въпросното - училище малко трудно, но на време. Когато стигнахме до нашата зала тъкмо излизаха участниците от сесията преди нашата, и журито си взимаше кратка почивка. След това влязохме всички от нашата сесия и се започна. Чесно казано от моята сесия проектите, да не кажа силна дума, но наистина нямаше дори горе-долу добре направени такива. Имаше презентации - пълен провал. Силно впечатление ми направи, че имаше хора които си мислеха, че са с най-добрите проекти, а всъщност когато излязоха да презентират, това което показаха не се хареса изобщо на журито. Мен лично много ме издразниха две момичета. Все едно бяха дошли на модно ревю, а не да защитатват проекти - взлизаха и излизаха постоянно, съвсем демонстративно се подхилкваха и постоянно шушукаха(стаята беше доста малка и всичко се чуваше) докато презентираха "съперниците" им. Това силно се отрази на преценката на журито спрямо техния проект, който всъщност представляваше една прекалено линейна презентация, изградена от техни рисунки и забележете - техни снимки! Като цяло идеята за презентация на такава тема щеше да бъде приложима в училищата, в които се изучава текстил и там каквото се води, но реализацията на проекта беше изключително лоша.
Това което забелязах беше, че имаше проекти с наистина много добри идеи, които не ми бяха хрумвали. Идеи като падащи менюта, идеи за дървовидни структури, много добре изготвени дизайни както и много добре изпипани чисто естетически проекти. Лошото беше, че темите или не бяха достатъчно добре развити, като имам предвид засегнат материал, или липсваха съществени части, които вече трета година журито счита за задължителни в една презентация от този тип.

Девети Hационален есенен турнир "Джон Атанасов" - нещата ще се оправят, но след много време ...

2009-11-29T23:45:00.002+02:00

Да, и там се явихме - отново! Този път се представихме подобаващо и по думите на една госпожа от МОН ние сме "новата изненада на турнира" - все пак в категория ИТ взехме 2 от 4 първи места. Който следи блога ми може би знае какво е мнението ми за турнира и по-точно за организацията. Тази година то се промени малко, но не защото съм в челните позиции, а защото явно организаторите са си взели поне малко поука от миналата година. Е, все пак имаше проблеми, но в сравнение с миналата година бяха много по-малки.
Проблеми с хотелите, поне при нас, нямаше - нямаше и изненади като на осми НЕТ "Джон Атанасов". Какви обаче бяха проблемите. Очевидно, този който е правил сайта или тези, които са правили сайта, лекинко ги беше домързяло в някои отношения. PDF файловете, които се предполагаше, че трябва да съдържат цялата нужна информация относно подготвянето на проектите всъщност бяха прекалено непълни. Какво имам в предвид: с отиването се оказа, че така наречената "документация" трябва бъде принтирана 3 пъти, по незнайни и необясними за мен причини. Това добре - случват се такива грешки. В стаята за записване имаше едно любезно момче, което ни съдейства и успяхме да копираме вече подготвените документации по още 2 пъти. Това, което ме възмути силно е, че на другия ден, когато отидохме в училището, където трябваше да представим проектите си се оказа, че и "дипляната" трябва да е копирана също 3 пъти. Всъщност във въпростния PDF файл никъде не се споменава за брой на документации или дипляни. Единственото, което намерих като изискване за брой беше изискването на CD/DVD носител с проекта, което всъщност отново е леко, а под леко разбирайте "доста", необяснимо за мен. Това наистина са дребни неща - наречете ме дори дребнав, но точно тези малки детайли правят изключително силно впечатление, и то не добро.
Имаше и друг проблем със сайта на турнира - по необясними причини, не само за мен, ами за всички, в един момент се оказа, че от нашето училище от общо 6 регистрирани проекта, всъщност се е появил само един в списъците, но повторен 6 пъти :-). Това стана 2 дни преди заминаването ни за град Шумен. Ръководителят ни усети, че нещо отново не е както трябва и позвъни веднага на организаторите, а те пък от своя страна проявиха разбиране и въпреки, че срока за регистрация беше свършил на предишния ден, продиктувахме данните си отново и пак бяхме в играта. За това съм по-склонен да отнеса този проблем по-скоро като грешка на програмиста на сайта, отколкото като недоглеждане на организаторите, въпреки че и те имат известна вина.
Нещото, от което останах силно разочарован беше лъжливата информация за семинар, чиято функция беше журито да се обоснове защо даден проект е заел определено място. Мнението на един член от журито в моята група беше, че това е абсолютна глупост и че няма достатъчно време за това. Всъщност такъв семинар щеше да бъде изключително полезен, но съм съгласен с този член на журито - преглеждането на проектите отнема на дадена комисия цял ден - представете си колко ще отнеме да ви кажат какво ви "куца" или защо пък не какво им е харесало в проекта ви. Ако се провежда такъв семинар би трябвало да се удължи времето на целия турнир с около ден.
Това е общо взето относно организацията. Съмнявам се предишните ми публикации да са повлияли по какъвто и да е начин на въпросната организация. Факт е обаче, че нагрaдния фонд не се е променил изобщо - същата работа като миналата година, само дето тази година тениските са заменени с медали. Стъпка, която не мога да определя дали е напред или назад. Дори може и да не се приема и за стъпка всъщност(?!) Честно казано, за стипендия която да получавам от това, че бях на първо място в категорията си, не тая много надежди, въпреки, че все още имам право да взема такава. Просто организацията на всички които отговарят за това Аз да взема парите е не нулева, а просто отрицателна ... Така че в крайна сметка от този НЕТ ще ми остане медала(може би) и спомени, много спомени за приятели и спомени за случките с тях ... какво повече да искам :-)
Заключение: организаторите като хората, които наистина се занимават с организирането на турнира може би си взимат поука след годините и се стараят да си вършат работата малко по-добре, макар и да не е перфектно, но хората - тези "организатори", които събират парите и си отиват, си остават все същите ... прочетете публикацията за Осми НЕТ "Джон Атанасов" , защото не ми се повтарят един и същи неща, пък било то и нецензурирани :-)

Очаквайте още по темата ...

Ох, жeга ми e!

2009-11-14T13:39:00.001+02:00

Тeмпeратурата в eдна класна стая :-)

Близки срещи от третия вид

2009-09-18T21:48:00.000+03:00

От 12 години съм в настоящето си училище - вече ми е време и да завърша, а се оказа, че още нищо не съм видял ... Днес за първи път имахме час при новата ни учителка по "свят и личност"(последната част от философския цикъл или там както се води ... ). Мога да кажа, че от първата ми среща с тази ... хм, учителка (?!) не останах особено очарован, че даже обратното ... доста съм афектиран, както и повечето, да не кажа всички мои съученици. Това, че съм повече от зле по тази философо-част няма да коментирам. По-скоро искам да коментирам поведението и самочувствието на въпросната учителка ("?!" отново ...). Но първо искам да попитам - ОТКЪДЕ Я ИЗКОПАХТЕ БЕ ?!? Не мисля, че е нормално толко възрастна жена да преподава на такова поколение като нас ... извинете, ама тя е със стари предрасъдъци, стари убеждения(няма да се учудя и ако е със силно леви политически убеждения(все още!) ). По други предмети - математика, химия, литерарура и т.н. добре - това не се променя. Съдържанието в учебниците отпреди 20 години е сравнително същото. Но като говорим за философски цикъл ?! Чакайте малко. Ние сме млади хора, повечето на по 18 години, та и отгоре. Започваме да мислим вече като големи хора и ни е нужно да обсъждаме теми които ни вълнуват, а не само които се застъпват в учебния план. Не ме разбирайте погрешно, трябва и да се учи по учебик и аз съм за, но също така и да се обсъждат важни теми за самите нас. Повечето от нас се интересуват от теми като любовта-секса(за това всички се интересуват всъщност), бъдещи планове, кандидатстване, развитие в дадена сфера и тем подобни. Е извинете, но как на 60 и отгоре години ще разбере как мисли днешната младеж? Обяснете ми как ще разбере за какво искаме да говорим, какво ни мъчи и какви са проблемите ни. Точно в този предмет, в който се налага да дискутираме важни проблеми и ни трябва някой със сходно на нашето мислене, за да ни разбере дори частично, те ни предоставят човек, чието мислене е 60 години назад ... ! Не за всичко, но за по-голямата част от нещата. Извинете отплеснах се от основната тема ...

Та споменах за държанието и самочувствието на въпросната "даскалица". С идването си тя започна да ни обяснява колко уважавала избора ни(става въпрос за избора на спецялност, която всъщност е ИТ). Още тогава си помислих, че си постила нещо ... Но по едно време, ни в клин, ни в ръкав както се казва, въпросната учителка реши да ни изясни важен житейски въпрос, а именно - Колко големи селяни сме ние в община Елин Пелин(не отричам, че Елин Пелин е провинциялен град, но все пак е и развит град, пък и съгласете се, че да наречете 17 човека „селяни” е повече от наглост). Каза ни, че това било някакво провинцялно градче, обясни ни колко незначително и селско е всичко в него и т.н. И отгоре на всичкото се похвали, че е софиянка (яко нали ?!). Живяла в София, там било много хубаво преди години, но станало, разбираш ли като Елин Пелин :) "Интересно" ... си казах аз. Ами защо тогава, щом е голяма гражданка, защо 14 години, не смея да твърдя точно, но е преподавала в училището в Горна Малина(съседна обища на Елин Пелин), а сега и в училището в Елин Пелин ?! Защо щом е толко реномирана преподавателка и е гражданка не преподава в някое от "елитните" училища в милата ни столица. Ами ...... май доста трудно ще се сетим, нали ?! Може би защото е млада и с различни от старото поколение разбирания и защото е взела образованието си наскоро - всичко и е прясно, или защото разбира днешното поколение, защото е по-близко до него. Или е прекалено квалифицирана и кадърна ... А може би, защото в училището в Елин Пелин заплатите на учителите са по-високи, или не ... предполагам, че е главно заради селските дечица, които са тъпи като говеда и не знаят нищо, за това може да им говори каквото си иска? Е извинявай сестро ... не сме при бай Тошо вече :) Други разбирания, други хора, други интереси и най-вече други селяни, нали ?

Хм ... и тази учителка (защо по дяволите продължавам да я наричам така ?!) ще ми преподава предмет, в който се изискват поне малко сходни мисления на ученици и учители. Ами този път не съм съгласен с ибора на госпожа Юлия Стефанова и колектив. Извинявам се, за което. Просто тази преподавателка не е за нас, нито ние за нея :)

Специални поздрави за г-н Красимир Димитров, бивш учител в СОУ „Васил Левски” гр. Елин Пелин

TEDx Sofia се отлага ?!

2009-08-26T00:55:00.000+03:00

Да ... оказа се, че TEDx Sofia се отлага. Днес случайно се сетих да видя какво става с развитието на този проект и тъй като съм твърдо ЗА развиването му останах доста неприятно разочарован, бих казал, че даже ме обзе лек гняв. Защо, може би ще се попитате ...

Aми причината е една - в нашата мила родина няма никой, който да спонсорира това мероприятие ... и защо ли? Може би заради финансовата криза? Или защото в татковината ни няма достатъчно големи фирми, които да спонсорират такова събитие? Хм ... ами не. Отговорът е съвсем прост - просто в глупавата ни държава няма дори една единствена фирма/предприятие която да отдели сума(съмнявам се, че за по-големите фирми това ще окаже голямо влияние на финансовите им възможности ...) с което да се спонсорира това страхотно мероприятие. Или може би има, но дебелите им мазни собственици просто са прекалено алчни за да извадят сума, от която едва ли джоба им ще олекне много ... Да не говорим за факта, че подобно събитие ще привлече вниманието на не една и две държави(заможни!!! - не като нашата), фирми и какви ли не институции и факта, че такова нещо се прави в държава като нашата неимуверно ще натрупаме положителни точки от ЕС и каквото още се сетите ... все пак това е конференция на учени, които най-вече се стремят към развитие на науката - България има страхотни умове нали :) Но ... тези умове ще си седят кротко-кротко и света никога няма да разбере що за прекрасни идеи имат и защо - защото в милата ни родина няма една единствена фирма/виден човек(политик може би?), който да отпусне средства за организирането на събитието. Силно съчувствам на организаторите ... имал съм възможността да поговоря с тях - страхотни млади хора са, но се вижда - в нашата страна не може да очакваме никакъв прогрес, просто никой не се интересува от развитието на иначе не особено цъфналата ни и вързала държавица, освен ако няма да влезе нещо в нечии дълбок джоб ... за това младите ще бягат по чужбина, за това няма да се връщат тук, за това нацията ни ще изчезне ... просто на никой не му пука за БЪЛГАРИЯ !!! Ай със здраве !

Sony Ericsson P1 - добър телефон дори по сегашните стандарти - част 2

2009-07-16T23:00:00.000+03:00

Да преминем към софтуерната част на телефона.

Операционната система е Symbian, характерната Symbian за SE смартфоните - UIQ. UIQ3 не е върхът при операционните системи, които се отличават с най-различни преходи в менютата, бързина и какво ли още не, но е наистина функционална ОS. Хубавото при тази OS е, че повечето приложения както за NOKIA, така и за Sony Ericsson вървят, дори и да е с неработещ touchscreen. Tова увеличава броя на приложенията с които телефона може да работи, но все пак е нищо в сравнение с appstore на apple ... Въпреки всичко, за каквото съм потърсил програмка - винаги съм намирал и то доста функционална и удобна:).
Телефонът идва със стандартните приложения като хронометър, конвертор на единици/валути, калкулатор, будилник, календар, медиа плеър. До тук с до болка познатите ни приложения, за това нека преминем към по-специалните такива.

Телефонът идва с инсталиран Quickoffice, което ви позволява да преглеждате и редактирате word, excel и powerpoint документи директно на телефона - все пак не забравяйте, че P1 се води "бизнес телефон". Другото страхотно приложение което идва преинсталирано на телефона ви е blackberry клиент. Страхотна програмка, но за нещастие в България абонамента за тази услуга е солидна сума и още не съм се възползвал от възможностите и.
Плеърът е разделен на две приложения - едното за аудио, а другото за видео файлове. Телефонът поддържа стандартните AAC кодирани mp3 файлове, wav и така нататък. Плеърът като цяло не е нищо особено и даже е леко неудобен за работа с пръсти, но все пак е добър. Видео плеърът също не е нищо особено, като не поддържа файловия формат .avi, което за мен е голям недостатък, но поддържа 3gp и mp4.

Друга много добра функция на телефона, която и до ден днешен няма на iPhone e разпознаването на ръкопис. Вярно, има приложения за iPhone, но не може да се сравнят с функция вградена в ОS-то на телефона. Разпознаването на ръкописни букви, написани чрез стилус върху екрана на телефона е страхотна и много приложима функция на OS. Разбира се има си няколко трикчета, за да разпознава телефона точно какво искате да напишете, но се научават кратко и са лесни.

Да преминем към браузъра. Браузърът с който идва телефона(Opera 8.65 за Symbian OS) бих казал, че е меко казано отвратителен. Няма и грам опит да се направи преход и някакви ефекти при навигирането, на тестове за javascript, браузърът е супер бавен и тромав, и още в самото начало се проваля, станиците не се появяват нормално, понякога дори отказва да отвори дадени страници или цели елементи се губят, а видео стрийминга просто го отпишете - той работи само когато сте с 3g или ползвате GSМ мрежата, но когато сте през Wi-fi акаунта, стиймингът умира. Хубавото е, както казах, че има доста приложения, при това 2 браузъра от Оpera, които намаляват ефекта от ужасния браузър на телефона. Едното приложение е Opera Mini - добър браузър като цяло, сравнително бърз, на тестовете се представя добре за мобилен браузър. Другото приложение е отново на Opera и се нарича Opera Mobile. Намерих го случайно в сайтът им, но за минути това се превърна в любимото ми приложение на телефона. Преходите са iPhone-like. На тестовете за javascript се справя по-добре от някои десктоп браузъри(говоря за Mozilla Firefox и IE) и е наистина бърз. Разбира се не може да се сравни бързината и чувството от сърфирането на safari на iPhone, но доста реалистично се пресъздава този браузър, като се доближава доста до него. Другото хубаво нещо е opera widgets, което е страхотна добавка към opera mobile. Тази добавка работи с javascript приложения, които са доста удоби за работа, а и пестят трафик. Приложения които намирате на по-новите телефони като twitter клиент, facebook клиент и т.н. се заместват от разработени widget-и и липсата на преинсталирани клиенти не се усеща.

Да преминем към приложенията достъпни в интернет пространството. Както казах - много от приложенията които вървят на NOKIA вървят и на P1, като същото се отнася и за Sony Ericsson приложенията. Това е наистина страхотно!

Например, повечето телефони идващи с т.н. aGPS всъщност идват с преинсталиран мобилен googlemaps. Това приложение е доста полезно за карта, че дори може и да ви покаже къде гоооре-долу се намирате на тази карта, но като за телефон без GPS приемник това е страхотно! Споменах и за отсъствието на поддръжка на .avi видеоформата. Има и приложение за това. С помощта на това приложение телефонът отваря .avi файлове, като с това го прави и доста добър телефон за гледане на филми.
Много лошо, поне за мен е, че от skype отказват да пуснат приложение за техния продукт, който се поддържа от UIQ3(по не известни причини), но има решение на проблема ... има доста клиенти които обединяват в себе си много IM клиенти като ICQ, Skype, GoogleTalk и т.н. и т.н. което е върхът. От google мислят за клиентите си и за това почти всички приложения, които ги има за другите телефони ги има и за UIQ. Много е осезателна липсата на youtube приложението, още повече, че без допълнителен софтуер не можете да гледате клипове през WLAN мрежата ...
Игрите за телефона които можете да играете с touchscreen-a са доста ограничени, но за сметка на това, може да играете с бутоните на телефона, което всъщност не е толкова зле. Това прави кръга от игри поддържани от телефона доста голям ...
Основните недостатъци на телефона са леко ограничения wi-fi, което не е болка за умиране, операционната система, но тя има както добри така и лоши черти, липсата на акселометър е просто непростима, както и липсата на някои функции на камерата като face detection, geotaging, както и ниската резолюция на клиповете. Недостатък е още и леко големия му обем като цяло, но това не е болка за умиране - в днешно време никой не ходи с малък телефон ...

Sony Ericsson P1 - добър телефон дори по сегашните стандарти - част 1

2009-07-14T00:26:00.000+03:00

От 2 години се движа все с телефони на Sony Ericsson. Не защото са кой знае какво, просто са евтини и с добри показатели, а и са лесно достъпни в България за разлика от един iPhone например. Голям фен съм на Apple, но поради финансови причини нямам нито една от тези прекрасни машинки. Както и да е, отклоних се от темата ... Та в началото бях с един K800. Страхотен телефон за времето си! Първият телефон с cybershot технологията, взета от фотоапаратите на Sony. Първият телефон с такава камера и такова качество на снимките ... просто уникален телефон, но всичко с времето си. Остаря K800 и трябваше да се мине на нещо по-ново и съответно по-добро. Е смених телефончето с Sony Ericsson P1. Страхотен телефон, също за времето си. Има много плюсове, и дори в сравнение има неща които iPhone още няма ...
Да разгледаме първо хардуерa ...

Да започнем с дисплея. Дисплеят на SE P1i не е от най-големите на пазара - 2.5 инча, но за времето си е доста голям "кинескопа". Резолюцията е 240х320, което и за сегашните стандарти е доста добре. Стигнахме и до touchscreen-a - той е резистивен, което не е за подценяване. За разлика от другия тип - капацитивен, с който е и iPhone, с резистивния диспей можете буквално да "уцелите" точен пиксел, със стилус разбира се, което прави точността на този дисплей неимоверно по-голяма, което е предимство при работа с текст и браузване. Другия тип диспей нямат толкова голяма точност за това софтуера и потребителския интерфейс трябва да е пригоден за работа само с пръсти, а при резистивния потребителят може да работи и с пръсти и с стилус. Това прави P1 много по удобен за работа с текст отколкото iPhone. Точността е от голямо значение.

Другото огромно предимство е уникалната клавиатура на P1. От Nokia се опитаха да пресъздадът тази, но неуспешно. Клавиатурата е страхотна, не само с това, че е QWERTY тип, но и с малкия си и удобен размер, както и с функциалността си. Така наречените rocker бутони позволяват на един видим бутон да се поместват 2 букви и когато се натисне от лявата страна излиза едната буква, отдясната страна другата буква. Това е голяма преднина пред iPhone с неговата софтуерна клавиатура, колкото и да се твърди, че тя е добра, нищо не може да замени чувството от хардуерна такава.

Да преминем към камерата. Камерата не е кой, знае какво по сегашните стандарти, но за времето си камерата изобщо не е лоша - 3.2mp със dual LED светкавица, видеозапис(с резолюция 240x320 пиксела), цифров 16x zoom, при който разбира се качеството пада неимуверно, но все пак го има;). Това му дава също голямо предимство пред iPhone, поне към по-старите такива. Сега, с 3GS нещата се промениха, и по този критерии вече са горе-долу наравно. Разбира се има и недостатъци като липса на geotaging, face detecion и т.н. които навлязоха сравнително скоро и липсата им е обяснима.
Да преминем към свързаността. Телефонът е двубандов и работи на стандартните за страната ни честоти - UMTS/GSM 900/1800/1900. Вярно, 3G-то му не е като на iPhone 3GS, но пък и за какво ни е по-бърза връзка, като браузърът не е толкоз бърз. Важното тук е да споменем и Wi-fi свързаността, която много малко телефони произведени края на 2006 - началото на 2007 имат. Wi-fi модулът работи с 802.11b мрежите, които са малко по-"калпавите" от 802.11g например. Основната разлика е разстоянието на връзка което при стандарта поддържан от SE P1 е наистина малко, а скоростта е достатъчна за браузъра на телефона. Наличието на Bluetooth v2.0 + A2DP и инфраред дори няма нужда да се споменават.
Друго нещо по което P1 бие iPhone e наличието на радио приемник, колкото и остаряло да е радиото, все още доста хора слушат радио.

Паметта не е кой знае какво дори за времето си - около 200mb място на телефона в зависимост от преинсталираните приложения, но тази памет може да се разшири с М2(memory stick micro) до 4gb.

Неща като липса на акселометър, датчик за светлина GPS приемник и т.н. също не са за пренебрегване, но все пак телефона е производство 2006 година ...
И като завършек нека спомена за ARM процеосора на SE P1, който е тактова честота 208MHz и RAM 128mb, като за тези параметри телефонът е наистина бърз и производителен.

Животът .... или просто едното сигурно нещо на този свят - смъртта

2009-07-11T14:15:00.000+03:00

Така беше озаглавено, едно от клиповете които са "избор на редактор" - избрано клипче за деня, от редакторите на сайта. Повечето клипове "избор на редактора" са доста смислени, имат скрито послание, но понякога са много големи глупости ... както и да е не за това пиша тази публикация.
Идеята за тази публикация е едно въпросно клипче озаглавено "Животът ...". Евалата(колкото и госпожата ми по БЕЛ да мрази тази дума, тук тя е уместна) на човека качил този клип. Можете да го видите тук и също да се замислите. Преди време бях чел за ПБС. ПБС е абревиатура на Преживявания Близки до Смъртта ... имат ги тези хора, които са били я в кома, я са били в безсъзнание за много време, като цяло хора които са били на крачка от смъртта. Тези хора които имали ПБС твърдят, че са виждали светлина в края на тунела или пък са виждали по време на операция тялото си отгоре, или говорили с Господ, или пък виждат живота си като на кинолента. Ами когато четох материалите за ПБС не се бях замислил, но този клип ме накара да го направя - защо изобщо има такова нещо като ПБС. Може би Господ се опитва да ни покаже нещо? Вероятно е така. Замислих се най-вече, за живота - кадрите от живота които хора описват.
Всеки човек се страхува от смъртта, дори и да твърди обратното ... Както всеки човек се страхува до една степен от неизвестното(научно доказано), логиката ни води до там, че всеки човек се страхува и от смъртта. И може би Господ се опитва да ни покаже, че не трябва да се страхуваме от нея, точно по този начин - като ни показва какъв е бил животът ни. Успокоява ни като ни припомня спомените ни - добрите такива, защото всеки човек, когато спомни за нещо от миналото, било то близко или далечно, му става мило и каквото и лошо и гадно да му се случва в момента, той го приема по добре. Може би за това Господ ни е създал такива - да изживяваме, да помним изживяното, и след време когато си спомним нещо такова, чувствата сполетели ни тогава да се върнат пак при нас с гръм и трясък и да ни напомнят, че живота колкото и гадости да има, все пак нещо хубаво. И след всички тези оптимистични неща които Господ ни предоставя преди срещата ни със смъртта, ни остава просто да приемем тази гостенка с надеждатата, че отиваме на място където все пак може би не е толкоз зле, а може би ни подготвя на нещо много страшно, или пък може би за много по добро ... никой не знае какво Той ни е намислил, може би дори самият той :) И накрая какво ни остана? - останаха ни единствено спомените ни и това да чакаме смъртта. Може би това е смисълът на живота ... да го изживеем и да запомним най-хубавото от него и накрая просто да умрем, може би, само може би ...

Проектът "Михаела-Стамбини"

2009-05-30T21:50:00.000+03:00

Преди всичко искам да започна с това, че не съм от този тип хора, които си мислят, че всичко е някаква конспирация, всичко е замислено предваритено и т.н. Понякога може би ми се случва да мисля така, но е в редки случаи. А сега нека преминем към същината ...
Има няколко причини, които ме навеждат, че това е някакъв проект или нещо подобно. Първата причина е това, че те двамата(въпросните Михаела и Стамбини) са нещо като обща извадка на на нашето общество и по-точно на тази част, която всички ненавиждаме и мразим, но повечето които плюват по точно тези хора, всъщност са част от тях. Обясних се не разбираемо, но веднага давам пример - хора - казват пред всички "аз слушам хаус, транс и т.н." или "маниак съм не слушам тази мръсна чалга", но на компютъра или където и да е има 10-15 песни от този стил, за който казва, че е супер фен. А какъв е факта? Въпросният човек слуша само чалга, ходи в местата наричани от някои хора - "чалготеки" и когато зазвучи от някъде чалга почва да се кърши като зелен боб, а чуе ли някое хаус или някой електронен стил музика(защото за тях всичко, което не е чалга е хаус) почват да се радват като измръзнал на слънце. Както и да е - това беше прост пример, а колкото за мен - толерантен съм към всякакъв вид музика - всеки стил има хубави парчета, но всичко това в друга тема :) . Отклоних се от темата, затова нека се върнем към проблема.
Стигнахме до там, че тези двамата(Стамбини и Михаела) са извадка на голяма част от българския народ. Какъв е смисълът на това? Ами може би за да се покаже всъщност на хората какви са и така те да се замислят и да направят промяна.
Обсъжда се сексуалната ориентация на тези хора и специално на Стамбини, но не мисля да коментирам това, а просто ще кажа в моя защита за извадката от обществото - не мисля че всички са такива, но просто така се е случило.
Може би ще се попитате кое ме навежда на мисълта, че всичко това е нагласено ... Ами има няколко основни причини. Една от тези причини е изработката на клиповете, които се публикуват в видео сайтът(vbox7.com) ... Ами колкото и да си кривя душата, тези клипове ми изглеждат професионално направени ... особено тези на Стамбини. Даже забелязах, че даже е почнал да използва green screen технологията ... Не казвам, че е сложно(не, че знам много, но знам поне за какво става въпрос) и всеки който иска може да си го направи в домашни условия, но не разбирам за какво трябва да се хвърлят толкоз много усилия и средства за направата на клип, който хиляди хора ше оплюват ...
Другото нещо е поведението на въпросните индивиди - в клиповете си те се държат арогантно, самодоволно, а самочувствието им е без граници. Питам се от къде е това самочувствие?! Може би от там, че са постигнали много в живота си - та те са едва на 20 .... Или може би защото всички ги харесват - един на всеки 200 човека одобрява тях и това, което правят.
Другото нещо и може би най-голямата причина да мисля, че всичко това е нагласено е може би, че почти всички, да не кажа и всички клипове са били в "квалитетните клипове за деня" - отново избрани клипове, смея да твърдя даже, че от редакторите. Но дори и да не са избрани от тях, за какво хората ще гледат простотии, като знаят за какво става въпрос. Аз лично, когато гледам клипове в този сайт, гледам точно тези "квалитетни клипове за деня" и не се ровя из сайта да гледам останлите клипове ... предполагам, че повечето хора правят същото. Не съм сигурен, че тези "квалитетните клипове за деня" са манипулирани от някого, и ако наистина не са - то оттегллям думите си и се самоопровергавам.
Същите случаи като у нас съм виждал и в чужди сайтове и по-точно в YouTube.com с разни такива грешки на природата, но там хората не вдигат толкоз врява и всичко е по-спокойно. Може би нашия български характер и нрав е такъв, че плюваме, хокаме и ненавиждаме всичко различно, абе изобщо всичко ....
И накрая оставам с нагласата това да е наистина някакъв експеримент, защото ако разсъжденията ми са верни и това е извадка от обществото ни, a няма експеримент, то това означава, че страната ни няма да просъществува още много време ...

Абитуриентските балове ....

2009-05-19T21:36:00.001+03:00

" ... 1 ... 2 ... 3 ... 4 ... 5 ... 6 ... 7 ... 8 ... 9 ... 10 ... 11 ... 12 ... УУУУУУ !!!!" Дойде ли 24 май всички започваме да чуваме това от всякъде, защото любимите ни дванайсетокласници завършват. Питам се защо е цялата тази радост, защо трябва да се харчат толкоз много пари за това събитие. Просто е безумие да се харчат толкова много пари за само за да си по-различен и всичко това за един ден.
Вярно е - българина цени образованието на детето си и би направил/дал всичко възможно то да получи най-доброто, но в днешно време абитуриентските балове са се превърнали в някакво огромно разхищение на средства и време. Наистина, хубаво е да ние младите да се забавляваме, но в крайна сметка за какво? Защото завършваме? Че какво от това, повечето от нас ще продължат да учат, или защото ни е било чаааак толкова трудно в училище и сме се мъчили много?
А може би защото се разделяме с хора с които сме били в повечето случаи най-малко 5 години, а в някои случаи и повече и то ежедневно, споделяли сме една стая повече от 6 часа на ден, били сме в лошо и в добро заедно? Не разбирам каква е тази радост, както и тази мания по пищност и т.н. Каква е целта всеки да е с официален - костюми, прически, кой с колко се може по скъпа кола и да вдига шум, само защото завършва.
Хората завършват университети и излизат професори, като в бъдеще ще изкарат повече пари отколкото можем да си представим и няма такива работи, а дванайсетокласниците шум "та се не знае" ....
Наскоро попаднах на един филм на телевизия bTV. Там един психолог обясни тази мания на днешните родители, както и на децата им. Въпросният психолог каза, че децата имали тази мания, само защото един ден имат възможността да са в такава обстановка, с такива дрехи, с такава кола ... , а колко до родителите мисля, че споменах - те са толкова щастливи, че детето им е успяло да завърши, че биха дали всичко, само и само то да е доволно. Това(както относно децата, така същото и относно родителите им) за мен е леко глупава история. Както казах, просто няма причина за тази радост, както от родители, така и от децата. Вярно, наистина в някакъв аспект може да се радваме, че сме завършили някакво образование, че тези 12 години са минали, но не може тази радост да има чак такива размери.
Другото нещо, което ме възмущава много е това огромно разхищение на ресурси(пари най-вече). Както казах родителите биха дали всичко детето им да е доволно, но тази така наречена "традиция" всичко да е пищно и т.н. и т.н. според мен е пълна глупост, но за това има доста хора които не са съгласни с мен - това е лично мнение. Наистина е важен ден(за мен не толкова), затова костюмите може да се приемат за нещо, което не е толкова фрапиращо. Фрапиращото е това, докъде може да се стигне в търсенето на различното. Родителите са способни да дадат толкова пари за организации и изобщо за абитуриентския бал на детето си, колкото е струвала може би сватбата им. В същия този филм на bTV, една от анкетираните майки на абитуриент каза, че е отделила 5 000лв. за дъщеря си, кат осамо роклята струвала 1200лв. Това е просто безумие, но до там стига българина за да угоди на чадото си. Ако зависеше от мен, на моя бал бих отишъл с някакви по обикновени, некичозни дънки, някоя по готинка риза и маратонки, но уви може би няма да се получи. Но наистина не разбирам за какво е цялата тази пищност. В крайна сметка, не се женим/омъжваме, нито пък е нещо толкова тържествено, за което да се радваме толкова - просто завършваме един етап от живота си. Затова не мога да си обясня тази помпозност, костюмите и радостта ...
Относно колите няма да коментирам, защото като всеки мъж обичам хубавите коли и бих се повозил с повод и без повод, но според мен това не е чак толкова основателен повод.
Относно пиене, ядене и купон като цяло също няма да коментирам, като ще има радост, нека има купон. Не съм чак толкова против да няма събиране на класа на заведение, това е хубаво - за последен път може би сме всички заедно.
Това за пиенето - не съм привърженик на мъртвото пиянство и изобщо на пиенето на повече отколкото трябва, било то с повод и без ... все пак алкохолът не е за да се натровиш(както си мислят повечето от днешната младеж), а за да ти стане весело и да се отпуснеш.
Това е мнението ми като цяло за абитуриентските балове. На повечето хора може би няма да им се понравят "мислите" ми, но това е моето мнение, това е моят блог и за това е създаден той, да отразява мнението и мисленето ми. Поздрави ;)

Big Brother в училище !!!

2009-05-15T18:59:00.000+03:00

Учудващо, но факт. Училището ни се превърна в нещо като къщата на Big Brother ... А защо ли? Просто на директорката ни (предполагам) и хрумна че трябва да "камеризира" цялото училище. Вярно, че се говореше нещо, за матури наблюдавани с камери за да се види дали някой е преписвал и дали квесторите са си свършили работата. Това е добра идея, въпреки че съм ученик и за мен не е много добре, но както и да е. Проблема не е в друго, а в това че повече училища в страната(дори и не са повечето, но пак няма да са всички) такива камери няма да се инсталират ... и какво означава това? Означава, че някой глупак ще може да си преписва и никой няма да може да му направи, защото няма доказателства и ще има същата оценка като някой който има повече умствен багаж. Това не е протест в защита на преписването, а в защита на равенството!!! Когато ще снимат мен ще снимат и Хасан, Петкан, Айше и т.н. А откъде знам, че няма камери във всички училища? Ами преди около година и малко един от учителите ми по ИТ каза, че били на нещо като семинар и там провела преподавателката ми провела разговор с друга преподавателка от малък български град(няма да цитирам имена). Преподавателката от другото училището казала, че в тяхното училище компютрите от министерството пристигнали преди около година, но нямало кой да ги инсталира в зала, нямало зала, както и кой да преподава ИТ ... По това, че няма кой да свърже едно 15-20 компютъра в едно училище говори, че няма начин във всяко училище в което се провеждат матури да има камери. И така едни са ощетени, а други поощрени само защото ма глупавия ни министър му се иска да си върне за стачката на учителите и защото замазва положението с куцата образователна система в България ... това се наричат " козметични промени" и където и по какъвто и да е повод в историята не е имало никакъв успех. Но нека му е, скоро ще му фръкне главичката и ще дойде някое друго келеме на негово място.
Другото нещо е това, че аз отивам на училище, а не на ТВ предаване, шоу и т.н. Камерите в коридора - нищо напротив, даже е добре, че ги има - всичко може да се случи, трябва да се знае кой и какво е станало. Но приемете, че наистина не сме в къщата на Big Brother, и не е нужно да ни гледат на монитори като някакви опитни зайци ... постоянно. Някой ще каже сега, че съм някой от тия калпазани, които нарушават дисциплината, преписват и т.н. ... ако има такива, да заповядат в училището ми, нека се уверят сами какъв съм. Проблема е, че чувството, че постоянно си наблюдаван е някак притеснително и като ученик дори и малък стрес ме води до разконцентрация, което се отразява на оценките ми. Пък и идеята за камера във всяка класна стая е наистина глупава ... който я е дал е бил доста глупав човек. Какъв е смисъла да се сложи камера във всяка класна стая, като в коридорите има такива. Ако стане нещо, то веднага ще лъсне ... но както и да е ... нека се хвърлят пари за глупости, нека се "отчита дейност" само и само да когато се попита "ти какво направи?" да има какво да каже ... нека ... , но БЪЛГАРИЯ няма да се оправи така !!! Просто няма ... :):) И после ми говорят, че България се европеизирала ... покажете ми едно чуждестранно училище с комери по стаите и такова видеонабюдение ... Поздави ;)

Комунизъм/социализъм или демокрация?

2009-05-03T11:32:00.000+03:00

Тази тема е породена от едно видео в известния български видеосайт vbox7.com. Във видеото си човекът изтъкваше факти главно против демокрацията, но също така и против комунизма. Това беше моето разбиране на видеото, а който иска да го прегледа нека посети това . Както казах в някои аспекти е прав, но по-голямата част са просто някакви убеждения от типа "всичко е конспирация", че всичко е нагласено против него и т.н.

Да започнем с идеите на отделните видове управление(не намирам точното определение). Ако погледнем идеите на комунизма и социализъм ще видим, че много от тях съвпадат - нали все пак социализъм е "по-леката" форма на комунизма ... , но като цяло идеите са всички да са равни(средства, работа, имущество и т.н.), като се изпълняват исканията и желанията на много, ама много ограничен кръг от хора - тези които са на власт. Идеята на демокрацията е коренно различна. При нея идеята е, че хората в едно общество не може и няма начин да се еднакви по средства, имущество и т.н. , което реалистично погледнато е наистина така. Не може един човек да не си мърда пръста и друг такъв да се скъсва от работа и в крайна сметка да получават еднакви заплати ... , но това са последствията от комунизма.

Разбиранията на българина за демокрацията са дотолкова изкривени, че понякога може би той не намира разлика между предишното управление и сегашното. Това е нормално - оттогава са сменени много кожи, но вълкът си е все един ;). Хората от старото поколение намират разлика, но само защото тогава не са знаели в каква лошотия са живели(няма свобода на словото и печата ...). Може би наистина не е имало толкова престъпления като сега, но това само заради нечестното разпределение на труд-пари например. Един си скъсва гъ*а от работа, а друг си клати краката и накрая са еднакво възнаградени. И когато "на всички е еднакво" и всички имат колкото другия, какъв е смисълът да искаш нещо повече. Затова престъпността е била на по-ниско ниво, може би ...
При демокрацията границата на можещи/искащи и на неможещи/неискащи да работят е рязко разграничена. При демокрацията този който иска да постигне нещо го постига и държавата трябва да му помогне, защото това е в неин интерес(нищо, че в България в повечето случаи не е така). Сега виждаме цигани които нямат никакви преспективи за бъдещето си, никакви цели, не работят, крадат и т.н. , а хора имащи някакви цели са се издигнали печелят добри пари и си живеят спокойно живота. Точно това може би дразни комунистите, защото техните виждания са че всички трябва да са еднакви. Ами това просто не може да бъде постигнато. Както няма един човек с друг - еднакъв, така не може всички да се възнаграждават по един и същи начин различни хора. Други обвиняват демокрацията и в частност капитализма, че по този начин всичките пари на държавата отиват при ограничен кръг хора. Ами да, така и трябва, защото това са хората с амбиции, тласкащи държавата към прогрес. Ако някой по беден има амбиции, то с времето ще достигне тези в които са многото пари, но за хората без амбиции няма такава възможност. Ако парите са разпределени между всички по равно, какво? Всички са доволни, а дори и да има недоволни са смачкани от системата(защото такава е системата на комунизма) и са накарани да мълчат, за не прогресира нищо, а тези отгоре да си лапат паричките и да са добре уредени за вечни времена. И така всички без образование и цели в живота ще изкарват пари, колкото един човек, бъхтал се цял живот, който има цел да постигне нещо.

При двете системи пари са събрани при малък кръг от хора, но разликата между комунизма и демокрацията е, че при демокрацията се дава възможност на хората да станат част от този тесен кръг от хора при които са парите, стига да имат амбицията за това. Докато при комунизма всеки, който се опита да се изкачи малко нагоре бива смазан от системата. При комунизма малкото пари отделени от властващите предназначени за народа се разпределят между всички по равно, а при демокрацията същите, дори и малко повече, пари се дават на този, който иска да постигне напредък.
Това са основните разлики между двата вида управление. Разбирането на българина разбира се е различно от на останалите хора по света. В България едни и същи хора от комунизма насам са на власт. Едни и същи искания(за повече и повече, най-вече пари) на едни и същи хора. Разликата от тогава и сега е, че тогава тези пари са били даденост за управляващите, а сега им е нужно да излъжат и да откраднат тези пари. Откъде да ги откраднат, когато всичките са в тях? Ами вариантите са два - или крадат помежду си - едни от други, или от малкото пари които са определени за обществото. Първоначално всички пари са за обществото, но когато един се издигне има повече от останалите. Така втори, трети, пети и така става нова социална прослойка. Когато някой реши да вземе власта пуска замалко парите в обществото, но след време те се връщат пак при него. Прост пример са фондовете отпуснати от ЕС. Партията хем си прибира част от тях, хем пруска малка част за народа. Познайте кога тази партия ще се махне от власт докато има такива фондове. Повечето хора, приемат тези пари за даденост, но не от властващите, а точно откъдето идват и затова не си правят труда да ходят да гласуват защото им е все едно кой ще открадне от техните пари, нали все някой ще ги краде. Малкото хора които гласуват обаче, виждат управляващите като някакви "англели", без които не може да се живее и затова се избират повторно и потретно и т.н. едни и същи хора, нищо че имената на партиите им са различни.

И така хората с властта си крадат от обществото в което са и самите те. Точно за това българине може би не намира толкова голяма разлика между системите, защото при която и да е парите не са при него. Но все пак българина винаги е недоволен за каквото и да е и рядко прави нещо по въпроса :) (ако не беше така може би този блог нямаше да съществува ...)
Както видяхме всичко се върти около парите ... отново, явно това е движещата сила на света. В крайна сметка, ако трябва да избирам между комунизма и демокрацията бих избрал демокрацията - по-малкото зло от двете ;)

Селянията у всеки един от нас

2009-04-07T00:27:00.001+03:00

Съвсем наскоро ми дойде идеята да напиша тази публикация, а поводът за написването е едно мое желание за една такава селска постъпка. Открих селянина у мен, но не този селянин, като жител на село, човек от провинцията и т.н., а другото значение на тази дума - простакът, напълно безпардонният идиот ... Прекараният ден сред доста такива хора, на селския пазар в Богров, сръбската музика, звучаща в колата ни породи в мен желанието да направя нещо, което попринцип не мога да направя. Важното е, че усях да подтисна желанието си и не направих нищо. А желанието? - минавайки покрай голф игрището в с. Равно Поле ми се искаше да се покажа до кръста от прозореца на колата и да изсвиркам на нищонеподозиращите голф играчи, които може би тренираха в този момент. Попринцип съм абсолютно против такива "обществени изяви", но това да искам да направя нещо подобно не ми се случва за първи път и се извинявам за вбъдеще, ако имам такива. В последно време достигам до извода, че точно тази селяния я има у всеки българин, независимо какъв - политик, артист, обикновен човек; прост, интелигентен ... Това просто ни е в кръвта - генетично наследено. Не може нашите деди и прадеди и т.н. да са били чисти българи, имали са подобно поведение, а ние да го нямаме, но днес това е доведено до абсурди. Не можем да съдим дедите ни, защото тогава е нямало норми на поведение и те не са знаели, че някои черти от държанието им не са "нормални", доколокото има някакви норми за поведение. Но дори тогава не се е стигало до, простащината която виждаме днес.

Аман от безпросветни, малоумни говеда !!!!

2009-04-03T15:04:00.000+03:00

В България индивидите от този раздел(малоумни говеда) са много, но не очаквах това да е толко голяма част от хората. Убедих се в това след като се порових в коментарите на един торент в тракер, добре познат в българското web пространство. Торента беше на филм (новият - X-Men Origins: Wolverine), който се появи на 1 април, като световната му премиера е чак след месец - на 1 май. Разбира се, ако не е откраднат от студиото няма как да е публикуван. Това, че е откардан си личеше, защото филма нямаше завършени визуални ефекти, виждаха се помощни въжета зад актьорите и т.н. Така .... първото нещо което наистина ме вбеси е наглостта на някои потребители на сайта. Един от тези потребители се изказа с нещо подобно: " защо качвате торенти които няма субтитри, мама ви д*** " Този коментар направо ме изкара извън нерви, и ако модовете не бяха забранили коментарите по торента може би щях да го нахраня много сериозно, но това е офтопик. Нещото, което силно ме възмути е факта, че такива неграмотни, безпросветни, тъпи говеда се изказват некомпетентно и ненамясто. Първо - вярно, филма е откраднат, но въпреки това са хвърлени много усилия за да достигне той до нас "пиратите". Второто нещо е факта, че филма трябва официално попринцип да излезе след чак 1 месец, а ние му се радваме, така да се каже, сега!!! И отгоре на всичкото този глупак, който най-вероятно е някой неграмотен и седи зад компютъра с целта само да псува, обижда и накърнява чувства и достойноство на другите, като се прави на голям отворко. В реалния живот или няма приятели или е някаква пълна дупка, неоценен от никой или просто го е страх да се отваря на някой в реалноста и се прави на велик когато е зад компютъра. По това, че не пише на кирилица(коментарът му беше написан на латиница) и по това, че не знае прост английски(по което съдим, защото псува ъпа, че е качил филма без субтитри) излиза, че това е човек с огромно самочувствие, но без абсолютно никакво покритие търсещ само конфликт - физически или словестен, който се държи така все едно света е негов и знае всичко, сиреч е всемогъщ. Предполагам, че е някой от ония гъзарчета - пъпчиви, грозни и дебилни "рапърчета", с раздърпани дрешки, увиснали дънки и накривена шапка, ограничаващи се в слушането само един изпълнител(много често български, или просто някой нискобюджетен американски рапър в чиято музика няма нито смисъл, нито цел, нито ритъм, пък и отгоре на всичкото въпросното дебилче не разбира нито дума от това, което се пее в песента), на които никой не обръща внимание, а се държат идиотски ако не за да привлечат внимание, то защото са си идиоти ... . И отгоре на всичкото тази грешка на природата ще ми псува в публичното пространство хора, които са направи повече и по-значими неща за 1 ден, отколкото той ще направи за целия си глупав и мижав живот. За направата на субтитри е нужно не просто да се знае английски много добре, но си трябва и много труд, както и време. На този, който пише въпросните субтитри никой нищо не му плаща, на ъплоудера също, за това нито ъпа, нито някой който пише субс не е длъжен на малоумник като този. Хората, които пишат субтитрите го правят единствено с цел да помогнат на някой(като този кретен) и когато никой не оценява труда им е повече от ясно, че той повече няма да се занимава с това, но един ден трябва са се спрат всички преводачи и да видим тогава кой ще псуват говедата ... . Естествено хората от старото поколение са извинени, защото те знаят друг, също толкова труден и използваем език - руския, но се съмнявам, че някой от това поколение би написал това, защото те са имали най-малкото ценности и елементарно възпитание - те имат право да протестират, само те!!! Но когато живеем в 21 век и може би най-говоримият и използван език е английският и се изучава на какво да е ниво във всяко българско училище в последните 15 години, никой не трябва да дава право на днешните тийнове като този, да изказват подобно мнение. Никой в държавата не е виновен, че няма субтитри за този филм, още повече, че той един вид се разпространява незаконно в web пространството. И като завършек на цялата тази работа, някакво говедо, ще ми псува невинния ъп, че нямало към филма субс. Какво ти е виновен на теб ъпа, че не си седял в часовете по английски, а ходил в парка, пил си бира, пушил си си цигарката и си си мизерувал тъпия безпросветен и безполезен живот. Никой не е длъжен да прави каквото и да било за тоя тъпак, още повече, че той не е допринесъл с нищо на никой, а само харчи парите на мама и тате и се развива регресивно. Но най-лошото е, че в България е пълно с такива дебили, имащи самочувствие до небето, който не правят нищо освен да си чешат гъза(с извинение) и когато срещнат нещо което не им се понрави почват да псуват и да хулят.
Другото нещо е свързано още с тези коментари. Както казах филма не е завършен и се виждат въжета и т.н., а повечето специални ефекти просто са монтирани кое къде ще е, откъде ще мине и т.н. Ъплоудера беше уточнил това и беше написал с огромни букви, че това не е завършеният филм. Вероятно същите такива дебилчета написали коментар от рода: " аууу какви са тия ефекти, повръща ми се, много зле е филма ... " и т.н. Първото което е - това е незавършения филм и все пак го гледаме един месец преди пускането му. Какво искат тези глупаци при положение, че го гледат един месец преди всеки друг да го гледа, и го правят безплатно !!!! Колкото до специалните ефекти - това е просто смехотворно. Тия хора може би дори това малко нещо, което хората от студиото са направили само за да се знае кое къде ще е, не могат да направят, а плюват по другите, че не е направено както на тях им харесва. Това разбира се е черта като цяло на българина, но за това в друга тема ;).
Мисля, че успях да изразя възмущението си от тези безмозъчни говеда, растящи по брой, които населяват държавата ни. Дано нещо се промени и да им дойде малко ъкъл в главата, защото ако ми се наложи да живея с тези хора, просто ще си събера багажеца и ще напусна страната ...

Песента на Красимир Аврамов - Illusion

2009-02-28T23:23:00.000+02:00

Така наречената "песен" на Красимир Аврамов е жанр POP Opera(жанр, който за първи път чувам, но явно е доста известен по света). Вдигна се доста шум около тази песен напоследък с тази Eurovision ... . За поредна година, организаторите на този конкурс показват продажността му, но тази година наистина пролича много. Според организаторите(или поне показаната статистика) доста голям процент от гласувалите са дали вота си за песента на Красимир Аврамов - Illusion, но когато тя беше обявена за българската песен, която ще отиде в Москва на конкурса, България се надигна и то с основание! Коментарът ми по песента е - по-ужасно виене не съм чувал никога, високите тонове певецът просто са като вой на влашки вълци. Още по-ужасното е, че има и хора, които казват "защо не ви харесва този човек, той е признат в цял свят и може да пее толкова много тонове ...". Първо, това че е признат в цял свят, което силно се съмнявам, не го прави добър певец. Второ - този човек не може, просто НЕ МОЖЕ да пее тоновете, особено високите, той просто си вие и сам си вярва, че може да пее. В предаването по BTV - "Тази сутрин" въпросния певец се обясни с факта, че "апаратурата правила изкривявания и за това се получавал този ефект на виене"(пиша по памет, но точно това е смисъла на изказването) и, че не е имало подходящ човек зад пулта, за да контролира музиката. Ами не знам как на няколко изяви, винаги апаратурата е скапана ... . Някъде се каза, че той изпълнявал песента на повече от две октави ... ам че то и аз мога и ще е също толкова сполучливо колкото и неговото изпълнение - ФАЛШИВО! Това, че се опитва да пее в голям диапазон от октави не значи, че пее добре! ;) Песента наистина може би е трудна и за това изпънителя не трябва да се надценява и когато му кажат толкова хора, че не може да пее да го приеме!!! Не пиша това да плювам по певеца, но просто това не е негово призвание. Може да се захване с нещо друго, стига да не е нищо свързано с музика. Но в крайна сметка това не е песен, която е достойна да представи България!!!! Нека пеем на български и да бъдем самите себе си, а не някой друг !!!
Според мен спектакъла е добър, беквокали и т.н. също са страхотни, по клипа е хвърлено доста труд, но главният изпълнител просто не става. Все пак конкурса е главно за песен, а не за спектакъл(той също има голямо значение де, но ...) за това не мисля, че това тази песен не трябва да ходи никъде. Най-добре ще е да се проведе конкурса наново и този път да няма купено първо място, както беше досега. Хайде Честита Баба Марта и със здраве ;)

РАСПУТИН

2008-12-14T23:01:00.002+02:00

Причината за написване на тази статия дойде от една небезизвестна песен на великите BONEY M наречена на руския мистик - РАСПУТИН. Та ... историята говори за този човек доста. Той е бил мистик и монах(някои го наричат "лудия монах"), който косвено управлявал Русия.
"Косвено" ? Aми общо взето да ... по времето на Николай II в Русия се очертава да управляват много хора, но действителния владетел не ... ! За владетел се е водел Николай II, но той бил "мъж под чехъл", което значи, че жена му му е казвала какво да прави, и той се допитвал до нея за всичко което казва и върши. Да ... но пък на въпросната жената, същият този Распутин казвал какво да прави. Защо ли ? Ами за Распутин се говорело, че бил могъщ лечител и изцерител. Така и кралското семейство се запознало с него. Детето на Николай II било болно от хемофилия(кръвта не се съсирвала когато трябва, и най-малката рана може да е фатална). В търсене на лек заболестта на детето си, кралското семейство се запознало с прословутия Распутин и от там се започнало всичко.
Распутин е известен още със сексуалните си подвизи и с това, че бил и любовник на кралицата, което обяснява донякъде защо аджеба, тя го е слушала. И така намерихме обяснение защо Распутин е управлявал косвено Русия :).
Интересен факт е и смъртта на мистика. Извикан от недоброжелатели в кралския двор, на вечеря, той бил нагостен с отровна храна и напитки. Минало се доста време 3-4 часа, през което се очаквало мистикът да умре, но уви това не станало незнайно защо. Тогава на въпросните недоборожелатели им писнало да чакат смъртта му, извадили един пистолет и почнали да стрелят по него. Уцелили го във рамото, но той избягал. Последвала ужесточена гонитба из улиците на Санкт Петербург и най-накрая той се озовал в капан, на моста на река Нева .... и се хвърлил от там. Гонителите постреляли "малко" във водата, за да са сигурни, че е мъртъв. След 2 седмици трупът му бил изхвърлен на брега на въпросната река, и експертизата установила, че той умрял от .... колкото и да не ви се вярва - УДАВЯНЕ !!!
Това е относно този човек .... ;)

Относно песничката на Boney M можете да я свалите от data.bg или да я чуете на адрес http://www.vbox7.com/play:055f50c4 ;). Бива си я !

Снимки от Шумен

2008-12-07T01:45:00.000+02:00

Представяне на турнира "Джон Атанасов"

2008-12-07T01:34:00.001+02:00

Първите от групата ни които представиха проект бяха Деси и Теди. Те бяха подготвили презентация на тема "Познаваме ли Ботев". Доста добра презентация :) . Всичко потръгна без проблеми, но хората са казали "много хубаво не е на хубаво ... ". Ми да така и стана - вечерта когато се довършваше проекта забелязахме, че връзките в самата презентация не работят ,когато се копират или запишат на друг ностител, по обясними причини(изготване), знаех как да се оправи, но просто нямаше време. Оставихме препратките така, като се надявахме да може да се презентира от собствения ни компютър, с цел заблуда на противника(журито), че всичко е ОК. Журито позволи да се презентира от личния лаптоп на участника, но тук стана голям гаф ... въпростната участничка(Теди) забрави зарядното на лаптопа в хотела и да ... батерията беше паднала от довършителните работи през времето преди презентирането. И както си седим в стаята изведнъж звъни телефона ми, вдигам - Теди, която ми казва за зарядното и батерията. Точно за 15 мин. бях навън и вече почти пред училището, Теди се излетя взе ми го от ръцете и изтича навътре, а аз запъхтян влязох в залата след около минута. ТЕДИ ВЕЧЕ ПРЕЗЕНТИРАШЕ, и то доста добре ! Всичко просто е било въпрос на време - поне успяхме :P.

След това презентираха Ники и Ели, като представиха проект - сайт на българското училищно комюнити. При тях също имеше проблем, но този път с мултимедията. Не знам точно какво е станало, но пак проблем ... . Оправи се всичко, презентираха, но в сигурността на сайта имало проблеми(доста съм скаран с програмни езици и т.н. , за това се въздържам от коментар), което коства ценни точно, но за това по късно. Ники и Ели презентираха доста добре :) .

След това(вече след обяд) беше мой ред - аз и Сашо бяхме подготвили презентация на тема - хардуерът на компютъра озаглавена "Елементите от пъзела - РС-то отвътре". При мен пък се появи проблем с антивирусната програма на РС-то на което презентирах - NOD-а засече някакво безвредно вирусче на флашката ми. Обсъждането на този вирус и обяснението как да се махме отне около 5 минути(от голямо значение за мен), единия член от журито обясни всичко каквото беше нужно, че даже и това което не беше ... , но както и да е. Продължих с презентирането, като цяло нямах проблеми с него и с журито(според мен им хареса какво им представях ... ), докато не се стигна до теста !!! О БОЖЕ ГОСПОДИ ^_^ .... Да започнем с историята на въпростния тест ... помолих един мой приятел(Ники от по горния абзац) да го направи за мен защото както казах съм доста скаран с програмните езици. Като добър приятел той го направи, показа ми основните работи и така :) . Направих въпросите. Системата за оценяване беше в проценти. Опитах се да го направим в оценка от 2 до 6, но не успях - мислех че вида на крайната оценкта не е важен, но съм грешал ... . Та показах около 25% от презентацията, когато журито ми каза "добре, всичко ОК, ако имаш тест дай да го видим ... " и така показах го на журито, то го хареса доста, но да се такоам в глупака ... аз ще им показвам крайния резултат(оцентака) без те да го поискаха от мен. И тук пак О ГОСПОДИ !!! Когато видяха, че резулата е в %, все едно им казах "сега си го пообсъждайте аз ще ви изчакам". За тях не беше толкова голям пропуск, че резулатата е в % колкото системата за оценяване в цялата българска система на образование. От тук се почна една широка дискусия за оценяване на тестове и контролни като цяло в България. Дискусията се водеше между журито, публиката и участници. Продтлжи около 10 много ценни за мен минути, но какво да се прави .... . Като цяло не съм доволен от малкото време което ми беше предоставено за защита на проекта ... . Както и да е, според мен журито останаха доволни, макар и да имаха леки забележки. Всичко мина в общи линии добре, което видях после на записа, направен от ръководителката ни Румяна Николова :) .

По времето по което презентирах аз, беше започнал да презентира и Стефчо. Той и Николета, бяха подготвили сайт на тема - "Втората световна война"(който може да се види ТУК). При тях нямаше проблеми - то май единствено при тях нямаше :D:D .

И накрая, но не на последно място представиха презентацията си Боби и Влади. Проектът им беше на тема "Размножаване и болести предавани по полов път". Доста интересна тема, но както и при презентацията на Теди и Деси имаше проблем с връзките, но сега Боби не можа да презентира от личния лаптоп, защото имаше проблем при свързването на лаптопа към мултимедията и трябваше да се презентира от предоставеното РС(доста умряло компютърче помеждудругото ...). Връзките бяха загубени, но като цяло презентацията беше доста добра и зае челно място в класирането :) .

Това е като цяло за проектите. Това е и за сега от мен ;) .

Осми национален есенен турнир по информатика и информационни технологии "Джон Атанасов" - НУЛЕВА ОРГАНИЗАЦИЯ и западък с всяка изминала година !!!

2008-12-06T20:42:00.000+02:00

Доста се изписа, доста се изприказва. Но факта е такъв - много слаба организация и много неокуражаващ награден фонд, даже бих казал "срамота" !!!

28/29/30.11.2008 - датите на националния есенен турнир "Джон Атанасов". За осма поредна година този турнир се организира в град Шумен(много хубвав град междудругото). За турнира може да се каже само едно - СЛАБА РАКИЯ БРАТ !!! По слаба организация едва ли може да съществува, но все пак сме в България, как иначе ще познаем че сме в нашата държава :). С пристигането започнаха проблемите. По график всеки проект се записва в листата за участие, като се предават материалите(документация, код на приложение, ако има такъв, презентация и т.н.) и след това се дават ключовете от стаите, за да се настанят участниците. Още с предаването на проектите ни беше обяснено, че в хотела(хотел с над 400 стаи) няма места за 11 човека. Бяхме шокирани !!! Казаха ни, че ще бъдем настанени в "къща" при което просто издивяхме - както знаете такова нещо като безплатен обяд няма, и за местата в този хотел бяха платени солидна сума пари - евала на директорката г-жа Юлия Стефанова, че ги отпусна. При споменаването на "къща", с нашето подсъзнание, че все ще сме прецакани знаете какво си помислихме - керпичена къща с една печка "чудо" - циганска мечта(не съм расист, просто така е изразът) и едно легло персон и половина за всички 11 човека :).Нямаше обаче начин и заедно с едно момче от организаторите, който се представи като от "добрите" ни заведе до мястото. Беше малко по-далечко отколкото очаквахме, но уви това което видяхме ни смая. Мястото където бяхме настанени не беше къща, а доста приличен хотел, с чисто ново обзавеждане, климатици, телевизори и т.н. (всякви глезотиики) във всяка стая. Това поне малко ни разсея от всичката останала бъркотия която беше станала по-рано. Колкото до името "къща", може би това беше "артистичен псевдоним" на хотелчето(то наистина не беше голямо, но за сметка на това пък супер готско :):):) ), като явно от местните за по накратко се наричаше. "Подзаглавието беше "къща за гости" та може би оттам. Обслужването беше супер, една женица ни носеще закуска 2 сутрини подред(което го нямаше в хотел Шумен, в който трябваше да бъдем настанени първоначално), другата пък женица на рецепцията ни научи и всеки ден здрасти-здравей и знае от коя стая е всеки един от нас :P . С две думи беше супер в сравнение с условията от миналата година в хотел Шумен. Дочухме даже от други участници, че в хотел Шумен вечер нямало вода, парно и т.н. и дори малко гадно ми се струва, но се радвах че ни преместиха и ми беше леко смешно като се върнах назад и си спомних какво очаквахме ... . Но да се върнем към основната тема .... !

Запознахме се с обстановката, настанихме се по стаите, взехме си по един душ и почнахме довършителни работи по проектите. Абе то се знаеше, че няма да се работи много, но да се отчете някаква дейност все пак ... . От миналогодишното си участие вече знаехме къде да отидем за да защитим проектите си. На сутринта станахме, но бяхме на 2 групи - едни от нас преди обяд едни след обяд. Едните се отправиха към училището, докато другите можеха да се излежават в леглата. Представихме проектите си, и вечерта видяхме резултатите, които бяха доста добри. Най-напред от всички беше Стефан с третото място, което зае. След това бяха Теди и Деси с пето място, аз и Сашо с седмо, Боби и Владо с 12 и Ники и Ели с 21. Според мен като за второ участие това е доста добър резултат :) . След излизането на резулататите някои бяха доволни, а други не толко, но това вече е обект на друга тема ... . Вечерта похапнахме и се върнахме в хотела за да поспим след тежкия ден.

На сутринта беше награждаването. Очакваше се да има много награди за челните места(поне за Стефчо и Николета с третото си място), но тук вече организаторите станаха за срам. Наградите които получиха и Стефчо и Ники, както и носителите на второ и първо място бяха: грамота напечатана на жълт катастрон и тениска !!! ДА само това !!! Просто нулево уважение към организаторите. В това състезание се влагат сумати пари за участие и какви ли не глупости и наградния фонд да е толкова оскъден. Ако не друго(то не се очакаше много, но все пак ... ) поне да бяха дали награди, които да окуражат участниците и да ги нахъсат още повече за участие за догодина. Но според вас, една тениска от женския пазар за 3лв. дали ще окуражи хората, прекарали най-малко 20 дни и 20 безсънни нощи в работа по този проект, да се явят отново догодина. Отговора е НЕ !!! Очакваше се дори и малка, но парична награда за челните места, защото в крайна сметка този сайт можеше да бъде продаден за най-малко 1000лв, а Стефчо го предостави(с код и всичко си там) безвъзмездно ... и какво получи в замяна - тъмнозелена, едноцветна тениска и грамота за участие. Просто огранизаторите си режат клона на който седят ... вкарват си автогол. С всяка година това състезание запада все повече и повече и това се дължи на алчните копелета, които се стремят само да докопат колкото се може повече пари, а колкото до безвъзмездното присвояване на проектите ... просто оставам без коментар !
Оставам с надеждата, че Стефчо и Николета ще се докопат до обещаната стипендия от общината(Елин Пелин), за челното място. Поне това може да им даде стимул за догодина ... Но като цяло НЕТ "Джон Атанасов" гр. Шумен не струва и всяка година пропада и става все по-зле и по-зле във всякакъв аспект ...

Това е от мен ... ;)

Първата ми статия !!!

2008-12-06T19:56:00.000+02:00

Новото ми blog-че :P. Изтрих стария и започнах всичко наново. Дано има какво да се публикува :) . Днес е никулден(ще се яде риба ...), но създаването на блога няма нищо общо с днешната дата - просто съвпадение.