Представяне на Националния есенен турнир "Джон Атанасов" 1/2

Пак за този турнир ... Знам, че който и да ме чете(благодаря на всички трима човека) вече му е писнало от публикации за тоя турнир. Да, ама на мен няма да ми писне да пиша докато не си кажа всичко каквото имам! Все пак се класирах на първо място!!! Та ... хайде да започваме :-)

   В началото

В петък сутринта станах в 6, ама буквално станах защото през нощта не спах изобщо. Стигнах до училището в което уча, почаках си солидно около час и малко за да се съберем всички и с любимия ми жълт училищен автобус стигнахме до Централна гара София за около 45 минути. Качихме се на автобуса за Шумен и отпътувахме.Тук няма какво по-интересно да разказвам. Около 3:30pm бяхме в гр. Шумен, накачихме се в таксита(три на брой) и се отправихме към хотел "Шумен". Интресното дойде, когато отидохме в хотел "Шумен" за да се регистрираме ...

От Елин Пелин сме, но и сме най-вече българи, та ... сещатете се - правим всичко в последния момент! В това все пак сме най-добри. С пристигането ни там разбрах, че само аз имам копиран проекта си на 3 диска и както се сещате започна едно лудо записване на дискове. 

Беше вече 4:20, а регистрирането на проектите завършваше в 5:00. Отидохме да си подадем документи, дискове и т.н. на 
комисията и що да видим - изненада! Документацията на проекта и диплянката трябвало бъде в 3 екземпляра. Повечето от нас или нямаха нито един или имаха само един. Сещате се и тук какво стана ... Ние с Ники се оправихме набързо - едно любезно момче от комисията по приемането на документите ни копира документациите по още два пъти, а за дипляните рискувахме и дадохме само по един екземпляр, което все още не знаем дали се е отразило на финалната оценка на журито, но предположенията ни са че не се е отразило драстично. Ръководителят ни хукна по града да преснима документациите на останалите от групата. Към 4:50  г-жа Николова беше вече в хотела и регистрирахме последния проект.
След регистрирането на проектите тръгнахме към нашия хотел. Всичко тук беше добре - бяхме миналогодишния хотела и най-вече - този който искахме :-). Хотелът се казваше Solo и е просто невероятен - добре поддържан, новичък, а обсужването просто перфектно! 
Настанихме се по стаите, взехме си по душ и отидохме да хапнем. В заведението където вечеряхме обслужването също беше доста добро. Като цяло в Шумен обслужването по заведения и хотели е на високо ниво, дано не е само защото сме чужди в града ... Та, хапнахме и по стаите, кой да тества дали всичко работи, кой да си легне и да почине след тежкия ден. Сутринта бяхме събудени от рум сървиза. Беше ни донесена закуска по стаите! Като ви казвам, че е супер хотелът, не се шегувам ... !

   Денят на страшния съд
Нашата група - С2 и специално нашата сесия беше от 11:00am. Бяхме станали в 8:30am така , че имахме доста време докато дойде нашият ред. Седнахме в стаята и "тренирахме" това, което щях да говоря. Деси сменяше слайдовете на презентацията за презентацията, а аз си бръщолевих глупости. Стана 10:30 и тръгнахме към училището(СОУ "Йоан Екзарх Български", за което имам особено мнение, но ще го споделя в друга статия) в което трябваше да представим проекта си. Намерихме въпросното - училище малко трудно, но на време. Когато стигнахме до нашата зала тъкмо излизаха участниците от сесията преди нашата, и журито си взимаше кратка почивка. След това влязохме всички от нашата сесия и се започна. Чесно казано от моята сесия проектите, да не кажа силна дума, но наистина нямаше дори горе-долу добре направени такива. Имаше презентации - пълен провал. Силно впечатление ми направи, че имаше хора които си мислеха, че са с най-добрите проекти, а всъщност когато излязоха да презентират, това което показаха не се хареса изобщо на журито. Мен лично много ме издразниха две момичета. Все едно бяха дошли на модно ревю, а не да защитатват проекти - взлизаха и излизаха постоянно, съвсем демонстративно се подхилкваха и постоянно шушукаха(стаята беше доста малка и всичко се чуваше) докато презентираха "съперниците" им. Това силно се отрази на преценката на журито спрямо техния проект, който всъщност представляваше една прекалено линейна презентация, изградена от техни рисунки и забележете - техни снимки! Като цяло идеята за презентация на такава тема щеше да бъде приложима в училищата, в които се изучава текстил и там каквото се води, но реализацията на проекта беше изключително лоша.
Това което забелязах беше, че имаше проекти с наистина много добри идеи, които не ми бяха хрумвали. Идеи като падащи менюта, идеи за дървовидни структури, много добре изготвени дизайни както и много добре изпипани чисто естетически проекти. Лошото беше, че темите или не бяха достатъчно добре развити, като имам предвид засегнат материал, или липсваха съществени части, които вече трета година журито счита за задължителни в една презентация от този тип.